Екстремисти, популисти... Откъде се взеха толкова неонацисти в Германия?

През изминалите седмици пропътувах цяла Германия – на местата, на които се срещали т.нар. нацисти. Бях в Кемниц, Кьотен и Шьонберг. Малки градчета, които доскоро много рядко попадаха в новините. Сега обаче оттам се говори за престъпления, демонстрации и контрадемонстрации, пише Бен Найт в "Дойче веле".

Дебатът за бежанците в Германия се изостри отдавна. Драматичните събития в Саксония и Саксония-Анхалт не са прекалено голяма изненада. И в двете източногермански провинции десните екстремисти привличат все повече хора на своя страна. Това, което видях там, ме смути. Неонацисти, държащи цветя в татуираните си юмруци, редом до истински опечалените граждани.

Понякога пресата представя събитията прекалено драматично. Връщайки се от командировка в Берлин, колегите ме поздравяват така, сякаш съм правил репортажи в сирийския град Алепо. В коментарите чета изречения за "възкръсналия германски фашизъм". И все пак: хора, които демонстрират редом с нацистите, нямат право да се оплакват, когато ги наричат нацисти. Журналистите могат да пишат само онова, което виждат.

Никой не се смята за расист

Разговарях с много хора, участвали в демонстрациите на десните екстремисти, организирани от "Про Кемниц" и "Алтернатива за Германия". Един мъж, израснал в ГДР, ми разясни, че съм "елитарен представител на конформистката преса". Той твърди, че моята журналистическа работа не се различавала "ни най-малко от партийната пропаганда на бившата ГДР", а моята "шефка" Ангела Меркел била нова версия на диктатора Хонекер.

Когато германците чуят обвинение в нацизъм, изпадат в такава ярост, че всякакъв по-нататъшен разговор става невъзможен. Едва ли ще се намери германец, който сам да се причисли към неонацистката субкултура. Привържениците на ислямофобското движение "Пегида" например просто игнорират тази дума, все едно, че не я чуват. Един холандски демонстрант от движението "Про Кемниц" усмихнато ми заяви: "За мен думата нацист вече няма никакво значение".

Когато заговоря някого за видеото, в което се вижда как демонстранти вдигат ръка за хитлеристки поздрав, получавам следните два отговора: "Медиите пресилват нещата", или  "Вероятно журналистите са инфилтрирани от германските тайни служби, за да дискредитират демонстрациите". Много хора в Саксония споделят тези съзаклятнически теории. Напразен е и опитът да обясниш на тези хора, че човек може да е расист и без да го съзнава.

На една демонстрация видях мъж с плакат - саморъчно направена карикатура на африканец - дебели бърни, обеци на ушите и т.н. А отдолу бе изписал изречението, че политиците искат да превърнат Кемниц в африкански анклав. Той обаче категорично отрича обвинението в расизъм. "Това е само фигура от комикс", заяви той, когато един младеж го пита какво иска да каже с този плакат.

"Нормалните хора"

И това са хората, които идват да протестират. А другите? "Нормалните хора"? Още по-обезпокоително става, когато именно те казват неща, които човек може да чуе от поддръжниците на "Алтернатива за Германия".

Един от тези "нормални хора" е Луц Ошац. Симпатичен гражданин на Кемниц на средна възраст, който не се определя нито като "ляв", нито като "десен". Той не е участвал в демонстрацията на движението "Про Кемниц", но въпреки това е твърдо убеден, че полицията се занимава прекалено много с нацистите, вместо "да предотвратява престъпленията". На въпрос, какво означава това, той отговаря: "Аз не бих допуснал повечето от тия хора в Германия. Ние нямаме нужда от икономически мигранти. Ако изобщо приемаме някои, то нека да са само онези, чието положение е наистина отчайващо. Не знам обаче дали можем да си го позволим в културно отношение".

Дали и този човек би трябвало да бъде наречен нацист? Това всъщност е основното недоразумение в целия дебат. Приравняването на "расисти" и "десни екстремисти". Напълно възможно е хора, които се смятат за аполитични, или са с леви разбирания, да имат расистки възгледи, въпреки че не искат да го признаят. Расизмът не е политическа позиция.

Обществото в Германия действително е дълбоко разединено. И все пак с повечето от хората, с изключение на онези, които имат действително крайни, неонацистки възгледи, е възможно да се води спор. Те са готови за диалог дори и с представител на "конформистката преса".