Трафикантите: Незаобиколим фактор за мигрантите!

Те изкачват шестметрови огради с бодлива тел или прекосяват Средизeмно море с лодка с риск за живота си: 36 000 мигранти влязоха в Испания от януари досега на път за други европейски страни. Но куражът им не е бил достатъчен - те са използвали трафикантски мрежи.

"На практика е невъзможно да достигнеш Европа нелегално", без да платиш на мафиотска организация, заяви пред АФП словенецът Роберт Чрепинко, директор на Европейския център за борба с трафика на мигранти към Европол.

Без тях "е невъзможно" да изминеш хиляди километри от Субсахарска Африка през пустини и други негостоприемни места, разказа Усман Умар, оцелял след продължила пет години одисея от Гана до Испания.

"Пътуването може да продължи една, две години - зависи от мрежата и средствата, с които разполагаш, защото бандите трафиканти те водят само дотам, докъдето можеш да платиш", обясни пред АФП Хосе Нието Баросо от подразделението за борба с нередовната имиграция към испанската полиция.

Мигрантите се насочват най-често към Мароко - "най-доброто място, на което да чакаш удобен момент да направиш решителната крачка" към Европа, каза Баросо.

Повечето плащат, за да бъдат натъпкани в ненадежден плавателен съд. Други - да изкачат групово високите огради с бодлива тел, отделящи Мароко от испанските анклави Сеута и Мелиля.

Тарифите, по данни на испанската полиция, са следните: 18 евро да стигнеш до оградата, 200-700 евро да прекосиш Гибралтарския проток и до 5000 евро, за да го направиш с джет.

Европол изчислява, че средно един мигрант плаща от три до пет хиляди евро за цялото си пътуване до Европа.

Испания тази година стана европейската страна, в която са пристигнали най-много нелегални мигранти, изпреварвайки Гърция и Италия. От януари пристигналите по море и суша са 36 000 по данни на Международната организация по миграция.

Мнозина са решени да напуснат Испания, за да достигнат Франция, Обединеното кралство или Германия. Избора си на крайна дестинация правят в зависимост от това дали произхождат от френскоезичната или англоезичната част на Африка и дали имат близки, живеещи в някоя от тези страни.

Дори веднъж пристигнали в Испания, те не успяват да се измъкнат от хватката на каналджиите.

Според Баросо трафикантите казват на мигрантите: "Ще бъдете спасени в морето от бреговата охрана, ще бъдете заведени в център за настаняване и след три-четири дни ще дойдат наши хора да ви вземат".

Те ги водят в друга страна или ги продават на групировки, занимаващи се с търговия с хора, каза полицаят.

Центровете за задържане на мигранти "се пръскат по шевовете" и мафиотите се възползват от това, като събират мигранти в близост до офисите на неправителствените организации, които им помагат, каза той.

Палома Фавиерес от неправителствената организация Испанска комисия за помощ на бежанеца, която стопанисва местата за прием на мигранти, признава, че има такъв риск. "Но борбата срещу престъпността е работа на полицията", каза тя. Фавиерес критикува "хаоса" в процедурата на испанските власти по прием на бежанци.

Тя увери, че организацията й предупреждава полицията, когато установи, че някой мигрант има опасност да стане жертва на трафик или на търговия с хора.

Ако мигрантите попаднат в ръцете на такива мрежи, жените са използвани за проститутки, а мъжете - за работа, граничеща с модерното робство, най-вече в селското стопанство или за просия.

Трафикантските мрежи "доставят хора. Те казват: "Имам 8, 12, 15 африканци за работа", обясни Баросо. "Мрежата не се занимава с експлоатиране, а само с транспортиране, но познава хората, на които да достави" мигранти.

Притокът на мигранти от Испания към останалата част на Европа обаче продължава, както личи по нарастващия им брой в баската община Ирун, на границата с Франция, където те чакат да преминат на другата страна. В намиращия се на 200 км на запад град Сантандер през август бяха арестувани двама трафиканти, укрили мигранти в каравана, за да ги отведат с ферибот в Обединеното кралство.

Миналата година в Испания бяха разбити 25 мрежи. Но елиминирането им е трудно, каза Баросо. Много от тях продължават да функционират и да набират кандидати за емигранти в африканските страни.
 

/БТА/