Между минало и бъдеще... Махнаха всичко червено, но Сталин остана!

"Махнахме всичко червено". Сталин обаче остана. За едно пътуване из Грузия – страната, която се разкъсва между миналото и копнежа по Запада.

Заминаваме за Гори. На гости при Сталин. Срещаме го начаса. На неговия паметник е посветена една цяла огледална чакалня на гарата. Възбудени германски гости си правят скандални селфита с усмихнатия под мустак. Тежкó им обаче, ако той реши да се пробуди!, пише в своя пътепис Кристоф Дикман в "Ди Цайт", цитиран от "Дойче веле".

В една странична уличка отново се натъкваме на него като нежен и красив юноша. Униформата още я няма, носи рубашка. Тогава се е наричал "Сосело" и е пишел стихове. Юношеските ръце държат книга и молив, липовите листа галят каменната му глава. 17-метровата статуя на Сталин през 2010 година беше прокудена от площада пред кметството

Държавният музей на Сталин се намира на едноименната алея. Посетителят пристъпва в един истински дворец. Първо обаче трябва да разгледа скромния специален вагон на Сталин, а после – детската му люлка под балдахин. В тази кирпичена колиба е отрасъл отрокът на обущаря, пияница и побойник Бесарион Джугашвили и на добросърдечната му невеста Кеке.  Дворецът излъчва едно-единствено съобщение: величие. На него е посветена и проповедта, която нашата екскурзоводка реди от 1980 година насам. Семинаристът е изритан от семинарията заради марксистки тежнения, след което се радикализира. Шест пъти царят го изпраща на заточение, пет пъти той успява да избяга. Ето, куфарът от заточението му. Октомврийската революция побеждава.

Ленин умира, а неговият престолонаследник ощастливява човечеството. Виждаме всичко това, изрисувано с гореща вяра.

Сталин учи на комунизъм, Сталин дава указания на работници, Сталин, Сталин…

Сталин проповядва комунизма. Дава указания на зидари, на промишлени работници, на млади колхознички. Приема в Кремъл народни депутации. Вслушва се, подписва декрети. Крачи замислен из заснежени планини. Пише стихове и краси галерията на най-прекрасните грузински поети. Светилата на съветската наука през 1939 година го избират за член на Академията на науките, но тогава Хитлер престъпно започва Втората световна война. Сталин лично води битката за Москва. Фашистите пленяват Яков, сина му, и искат да го разменят срещу Фридрих Паулус, победения край Сталинград. Сталин отказва: Нямало да размени фелдмаршал срещу обикновен войник, още повече, че всички съветски войници били негови деца. Сталин – бащата на народите! Яков е разстрелян.

Изведнъж екскурзоводката предизвиква объркване и недоумение. Край една фото-витрина тя обяснява: Тук виждате жертвите на големите репресии. А тук - партийните ръководители, отговорни за това. Естествено, трябва да се подчертае, че най-големият извършител е бил Сталин. И отново се връщаме към реликвите. Дарове от трудещите се маси. Часовник с изобразен танк. Палто от норки с името на Вожда. Портрет, избродиран с коприна: Сталин и Мао като братя. После обаче идва 1953: смърт и апотеоз. Траурното поклонение, смъртната маска върху червено кадифе. Изработени са общо девет маски, а петима художници увековечават светите мощи в последното им ложе.

Този музей е направо непоправим. Той сам по себе си е експонат – нещо като вампирски замък или свещен саркофаг. Директорката Лиана Окропиридзе поела длъжността през 2012 година и ѝ се искало нещо да реформира. Но се оказало доста трудно. Вярно, постигнала известни успехи, например изложбата за преследванията срещу жени. По време на презентацията на една критична книга обаче публиката се разгневила и дори повикала полиция. Музеят разполага и с магазин за сувенири: бюст на Сталин, тениска с лика на Сталин, коняк, химикалки, тесте карти. Човек може да си купи и стиховете на Сосело – в триезично издание. "Към Луната: Като преди изплувай неуморна/над лесове и земна твърд/и със сияние сребристо/мъгла и мрак ти прогони." (1895)

"Ние пък си правим майтап"

Изведнъж настъпва гълчава. В музея нахлуват ученици, цял клас. Учителката обяснява, че 70% от грузинците проявявали отрицателно отношение към Сталин. Е, имал си и почитатели, дори в семействата на жертви. Децата се надвикват. Всичките говорят английски.

А какво мислят за Сталин? Минало. Баба и дядо го обичат, казва един. Едно русокосо момче, с блеснали очи: Ние пък си правим майтап!