Криза с шоколада. Задава ли се "шококалипсис"?

Ще останем ли без шоколад до 2050 година? Няколко статии напоследък сочат, че ни предстои голяма криза с шоколада.

Стойността на световния пазар за шоколад продължава да поставя нови рекорди и може би до 2025 година ще се удвои спрямо равнището от 2015 година. Консумацията е тласкана нагоре основно от ползите за здравето, приписвани на шоколада, като забавяне на стареенето, антиоксидантно действие, намаляване на стреса, регулиране на кръвното налягане и други, пише Йована Станислевич* за Би Би Си.

И така, къде са най-големите шокохолици?

Традиционно, над половината от всички произвеждани количества шоколад се изяждат в Западна Европа и Северна Америка. Най-лакомата за шоколад страна в света е Швейцария, с над 8 килограма шоколад на човек през 2017 година.

Нови пазари за шоколада

Макар развитите пазари да са на предната линия в шоколадовата страст, бъдещите възможности за растеж може би са другаде.

Едната посока води към Китай и Индия, всяка от които има население от над един милиард души. Бързата урбанизация, нарастващата средна класа и промяната в потребителските вкусове провокираха нарастващ апетит за шоколад.

Индия в момента е сред най-бързо растящите пазари на шоколад, като търсенето стабилно расте през последните години. През 2016 година там са били изядени над 228 000 тона, което е увеличение с 50 % спрямо 2011 година. Индийците си падат по всичко сладко и шоколадът стана едно от любимите им изкушения, като мнозина го възприемат като здравословен и не се сдържат да го похапват.

Колкото до Китай, след икономическите реформи в началото на 80-те години шоколадът бе считан за рядък деликатес. Оттогава страната изостава по потребление на шоколад, като средният китайски потребител изяжда средно под 1 килограм годишно.

Това обаче се промeня с навлизането на нови тенденции като "културата на кафето", което се отразява на начините, по които шоколадът бива използван и консумиран. Освен това милиони състоятелни китайци пазаруват онлайн висококачествени чуждестранни деликатеси, което кара търговски платформи като Alibaba да преосмислят бизнес моделите си, за да останат начело в играта.

Производството на шоколад е в опасност

Производителите на шоколад обаче са в затруднение. Какаото, деликатното растение, от чиито плодове се прави шоколадът, има нужда от влажен тропически климат и сянката на дъждовните гори, което ограничава районите, където може да бъде отглеждано. Най-подходящите региони са в Западна Африка, като само от Кот д'Ивоар и Гана идват над 50% от цялото световно производство.

В резултат от глобалното затопляне обаче производството на какао в тези райони се очаква буквално да тръгне нагоре - да бъде преместено към по-висока надморска височина, за да се запазят оптималните условия за отглеждане на какаовите дървета.

Достъпните земи обаче са ограничени, тъй като земеделието в много от тези райони е забранено или те могат да не са подходящи за културата.

Болести и алтернативни продукти

Враговете на какаовите дървета се появяват в различни форми и размери, като двама от тях са болестите и вредителите. Според оценки тези напасти могат годишно да причинят загубата на 30 % до 40 % от общото световно производство на какао.

През юни тази година Кот д'Ивоар обяви, че ще трябва да унищожи цяла какаова плантация от 100 000 хектара, заразена с опасен вирус, за да попречи на по-нататъшното му разпространение. Ще бъдат необходими поне пет години преди в района отново да могат да бъдат засадени какаови дървета.

Заради природните рискове, съчетани с ценовите колебания, фермерите, отглеждащи какао, обмислят дали да не се пренасочат към алтернативни насаждения, които са по-доходоносни и лесни за отглеждане.

Индонезия, третият по големина производител на какао в света, отбелязва спад в производството на какао от 2010 година заради лошите метеорологични условия и остаряването на какаовите дървета. Поради това някои фермери преминаха към производство на царевица, каучук или палмово масло.

Производителите гледат в източна и южна посока

Тези общи заплахи и силното търсене от нови пазари изпращат ясен сигнал до големите производители на какао.
Гана, вторият по големина доставчик на какао в света, гледа на Азия и най-вече на Китай като следващата "голяма работа". За да увеличи годишното си производство на какао, Гана се опитва да си осигури кредит от 1,5 милиарда долара от китайската Eximbank. Сътрудничеството има подкрепата на правителствата от двете страни като взаимният интерес е очевиден, отразен в потенциала на китайския пазар за шоколад.

Други "горещи дестинации" са Близкият изток и Африка.

Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са лидери в консумацията на шоколад на глава от населението, надминавайки значително средното равнище за региона. Потребителите на тези пазари възприемат шоколада като символ на богатство, което засилва търсенето на луксозни марки.

Производителите на шоколад отчитат добро представяне и в Алжир, макар и благодарение на различна причина. Според Euromonitor алжирците гледат на шоколада като на енергиен стимулатор, което води до процъфтяване на индивидуалното потребление, особено сред младите хора, докато правенето на шоколадови подаръци е по-слабо застъпено.

Реално ли е устойчивото производство на шоколад?

Най-големите производители на шоколад активно участват в инициативи за устойчивост като Rainforest Alliance, UTZ и Fairtrade.

Американският концерн Mars Wrigley Confectionary, водещият световен производител на сладки изкушения по чисти продажби през 2017 година, отдели 1 милиард долара, за да подпомогне създаването на по-топлоустойчиви какаови насаждения. Освен това през 2009 година Mars бе първият голям производител на шоколадови изделия, който обеща до 2020 година да използва 100 % сертифицирано какао. Примерът му бе последван от неговите конкуренти Hershey's, Ferrero и Lindt.

Mondelez International иска цялото какао, което използва, да е произведено по устойчив начин. Milka е последната от марките му, която се присъедини към кампанията Cocoa Life, започната през 2012 година с цел да засили позициите на фермерите, отглеждащи какао.

Макар тези инициативи да са страхотен скок напред, основните участници в производствената верига признават, че те не са достатъчни, за да бъдат изведени фермерите от бедността, което е сред основните проблеми.

Пример е Кот д'Ивоар, водещата страна производител на какао в света.

Фермер, отглеждащ какао с UTZ-сертификат, ще спечели само 84-134 евро (99-158 долара) или само с около 16 % повече годишно от производителите, които нямат сертификат.

Появяват се и други проблеми като например ограничения обхват на сертификацията.

За да се възползват максимално от процеса, фермерите трябва да са членове на кооперативи. В случая на Кот д'Ивоар в момента само около 30 % от фермерите членуват в кооперативи. Друго затруднение е да се гарантира, че в цялата производствена верига не е използван детски труд - нещо, което е практически невъзможно за контрол.

Производителите на какао в Африка имат собствени планове, обявявайки инициатива, подобна на ОПЕК. Те искат да имат по-голямо влияние върху световните цени на какаото чрез по-добро координиране между страните на производствените равнища и политиката на продажби. Това може да защити по-добре малките фермери, които са уязвими от ценовите колебания на световния пазар.

Макар твърденията за задаващ се "шококалипсис" засега може би да са преувеличени, рисковете са реални и трябва да им обърнем внимание.

Източник на оптимизъм е наблюдението, че основните участници в процеса на производството на шоколад са единодушни за необходимостта на направят собствен принос. Остава да се види дали това ще бъде достатъчно, за да се подсигури бъдещето на шоколада.

*Йована Станислевич е професор по международен бизнес в Grenoble Ecole de Management (GEM).

(БТА)