Давят се, умират в пустинята, жертви на трафик – 18 400 мигранти

Един по един, по пет в гроб, ковчезите биват заровени под червената пръст в неподдържан край на южноафриканско гробище. Надписът върху евтиното дърво свидетелства за тяхната анонимност: "Неизвестен мъж".

Тези мъже са били мигранти от други африкански страни, нямащи почти нищо и потърсили препитание в процъфтяващата сива икономика на провинция Гаутенг. Името й в свободен превод означава "земя от злато".

Вместо богатство обаче мнозина намират смъртта си, никой не знае имената им и никой не търси телата им. Над 4300 души са изгубили живота си в Гаутенг от 2014 до 2017 г.

Някои от тях свършват тук, в тишината на гробището "Олифанцвлей", сред туфите трева, избуяла над малки табелки, на които пише: "Сектор за бедни". Някои от ковчезите са толкова малки, че могат да принадлежат единствено на деца, пише Асошиейтед прес.

Докато по света хора бягат от война, глад и безработица, световната миграция достигна рекордни равнища - 258 милиона души през 2017 година. Доста по-малко видими обаче са жертвите на тази масова миграция - десетките хиляди хора, които умират или просто изчезват безследно при пътуването и които никога вече няма да бъдат видени.

Все по-голям брой мигранти са давят, умират в пустините или стават жертва на трафиканти, а семействата им се питат какво е станало с тях. В същото време анонимни трупове пълнят гробищата по света, като това в Гаутенг.

Въпреки говоренето за "вълни" от африкански мигранти, опитващи да прекосят Средиземно море, броят на хората, запътили се към Европа, е идентичен с този на хората, мигриращи от една африканска страна в друга. От 2014 г. най-малко 18 400 души са умрели или са изчезнали по време на пътуването си в Африка, показват изчисления на Асошиейтед прес. Тези изчисления са направени с данни на Международната организация по миграция (МОМ), сигнали за изчезнали хора, информация от хиляди интервюта с мигранти, направени от изследователския Център за смесена миграция в Женева.

Хора, напуснали района на Африканския рог, са съобщили за над 8700 изчезнали техни спътници.

Когато хора се изгубят по време на миграция в Африка, често остават безследно изчезнали.

Някои потъват в голямата мрежа от официални и неофициални затвори в Либия. МОМ казва, че Сахара може да е убила повече мигранти, отколкото Средиземно море. Никой обаче не знае със сигурност, защото това е регион, където границите не са нещо много повече от линии, начертани на картите и никое правителство не прави издирвания в тази шир с площта на континенталните Съединени щати.

Жаркото слънце и пясъчните навявания бързо разлагат и заравят телата на мигранти, така че дори когато бъдат намерени, са обикновено невъзможни за идентифициране.

С проспериращата си икономика и стабилно правителство, Южна Африка привлича повече мигранти от всяка друга страна в Африка. Правителството старателно събира пръстови отпечатъци - почти всеки законно пребиваващ или гражданин има някъде досие - така че телата, за които няма никакви данни, се предполага, че са на хора, живели и работили в страната нелегално. На труповете се снемат пръстови отпечатъци, когато е възможно, но не се събират редовно ДНК проби.

Южна Африка има едно от най-големите нива на насилствена престъпност и полицията се занимава повече с местни случаи, отколкото с идентифициране на мигранти.

"Логиката е такава, колкото и тъжно да е. Искаш да откриеш убиеца, ако си полицай, защото убиецът може да убие още хора", каза Жанин Велема, главен специалист в осемте морги в провинцията. Установяването на самоличността на мигрантите до голяма степен остава проблем за чуждестранни семейства, бедни при това.

Велема опитва да се свърже със системата за изчезнали хора на полицията, за да изгради система от електронни данни на моргите и да установи протокол, по който да се взема ДНК проба от всички човешки останки, пристигащи в моргата. "Ресурси", казва тя с въздишка. Тази дума се появява 10 пъти в половинчасов разговор.

Така телата биват погребани в "Олифанцвлей" или подобни гробища в необозначени гробове. При неотдавнашно посещение кореспондентът на АП видя редица от отворени правоъгълни изкопи, чакащи телата на неидентифицирани и непотърсени хора. Не мина много време и пристигна пикап, натоварен с около 10 ковчега. Пет ковчега в гроб и парцелът се обозначава. Има най-малко 180 надгробни табелки за незнайните мъртви.

Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) и една от моргите в Гаутенг стартираха пилотен проект за правене на детайлни снимки, отпечатъци, дентални и ДНК проби на неидентифицираните тела. Тази информация отива в база данни, където на теория телата могат да бъдат проследени.

"Всеки човек има право на достойнство. И на самоличност", каза Стивън Фонсека, регионален мениджър на МКЧК.

/БТА/