Случаят "Маркони": Трупове на учени – жертви на СССР, САЩ, стреса...

В периода между 1982 и 1990 година последователно умират десетки учени и компютърни експерти. Повечето случаи били толкова странни, че разследващите така и не успели да разберат какво е довело до смъртта на жертвите. Други пък веднага са сметнати за самоубийства или инциденти, въпреки множеството доказателства, които посочвали обратното.

За мнозина това звучи като сюжет на сравнително посредствен трилър – десетки учени и техници, които работят над строго конфиденциални проекти. Хора, свързани съдбовно към една и съща британска компания - "Маркони Електроникс", която днес съществува като част от BAE Systems Electronics Limited, занимаваща се с разработката на футуристични оръжия и средства за шпионаж. Хора, които изведнъж умират при много спорни и необичайни обстоятелства.

В продължение на 8 години били откривани трупове на хора, учени и разработчици в една и съща компания. До 1987 г. по следите на историята вече са журналисти от местните и международни издания.

Първият случай бил през март 1982 г. Тогава професор Кийт Боудън, който е един от ценните служители в "Маркони" губи живота си при катастрофа. Автомобилът просто излязъл от трилентовата магистрала с висока скорост и се ударил във влак. Мъжът загива на място. Властите твърдят, че мъжът бил пиян, но съпругата му, както и негови приятели твърдят, че в нощта на смъртта му, Боудън не е опитал и капка алкохол.

През 1985 г., отново през март тялото на Роджър Хил е било намерено с огнестрелна рана. Случаят е сметнат за самоубийство.

По-късно е бил намерен трупът на Джонатан Уолш, служител в отдел на британска телекомуникационна компания, свързана с "Маркони". Мъжът е намерен мъртъв на тротоар пред хотел в Кот д'Ивоар. Версията е, че или е паднал от балкона на стаята си, или е бил бутнат. Близки на Уолш споделят, че мъжът се е страхувал за живота си и е бил в параноя, че някой го преследва.

През 1986 година броят на мъртвите нараснал значително. На 4 август от мост се хвърля Бхагванги Дажибхай. Очаквано, мъжът поддържал отношения с компанията "Маркони". Мъжът работил върху компютърна система за управление на подводни торпеда. Разследващите открили убождане от игла в областта на таза му.

8 седмици по-късно се случила най-зловещата смърт.

Жертвата била компютърният програмист Аршад Шариф. Новината за зловещата му кончина стига отвъд океана и влиза в страниците на редица издания, сред които дори списание "Тайм". Програмистът завързал единият край на дебело въже за дърво, а другият увил около врата си. Качил се в колата и натиснал педала на газта. На пода в колата бил намерен метален прът.

Месеци по-късно смъртните случаи продължавали да се увеличават.

1987 година започнала със смъртта на Ричард Пъгх. Още един компютърен експерт. Тялото било намерено в апартамента на мъжа – краката му били завързани, а около главата му била омотана найлонова торба. Трупът бил старателно обвит от дебело въже. Версията на разследващите била, че мъжът е починал при сексуална игра.

Няколко дни по-късно друг учен, който работил над същия проект както и Пъгх, бил намерен в гаража си, задушен от газови изпарения. Същата съдба последвала и още един от инженерите на "Маркони" - Дейвид Шкеелс. През февруари още двама учени умрели, този път от свръхдоза.

Бил намерен и трупът на Питър Пепъл. Мъжът бил поредният умрял от задушаване в колата си. Нещо, обаче, не изглеждало както трябва. Тялото било намерено точно до ауспуха на автомобила. Властите се усъмнили, че този път става въпрос за самоубийство, тъй като позицията на трупа не съответствала на подобен сценарий.

Друг странен случай бил със Джон Уайтмън, който се удавил в собствената си вана. До тялото били намерени хапчета и празни бутилки от алкохол. Според аутопсията, обаче, нямало никакви следи от употреба на подобни вещества.

Странните случаи продължили и през следващите месеци. Възможно ли е десетките трупове да са просто случайност? Някои смятат, че става върпос за международен саботаж.

Случаят "Маркони" не е единственият, който се е случил в Европа през 80-те години на миналия век. В Западна Германия през 1986 година живота си губят няколко души, които работят в абсолютно същата индустрия. Преди да бъдат застигнати от тежката си участ мъжете, работили за The Strategic Defence Initiative (SDI)– амбициозна програма, която цели разработването на космически базиран щит против ядрените оръжия, който да направи ядрената мощ на СССР напълно безполезна.

През юли същата година директорът на Сименс и SDI бил убит от кола-бомба в Мюнхен.

Последвали още случаи на служители на компанията, които загинали при мистериозни обстоятелства. Такива случаи имало и в Швеция и Италия, които се случили по същото време. Появили се спекулации, че това е атака на социалистическия блок към Запада.

Това няма да е първият, нито последният случай, при който дадена вражеска държава се опитва да отслаби противника, като убива неговите учени. Такива опити са познати в историята от страна на САЩ, Великобритания и Израел, които стратегически са изсценирали инциденти, за да отстранят високопоставени научни лица за постигане на политически цели.

Покушенията в чужди държави също са нещо често срещано. През 1978 година дисидентът Георги Марков е убит на мостът Ватерло в Лондон от агенти на КГБ.

Много е възможно случаите "Маркони" да са серия от планирани убийства от страна на Русия и Източна Германия. Учените и инженерите на британската компания "Маркони електроникс" са били свързани и с американското SDI. Вероятността техните зловещи убийства да са опит на източния блок да повали САЩ и това да са поредните жертви на Студената война, е много голяма.

Британското правителство, самата компания "Маркони", както и пресата обвиняват стреса и голямото напрежение на работното място за огромния брой самоубийства. Дали, обаче, това реално са самоубийства, остава друг въпрос.