Смъртта на папа Йоан Павел I: Инфаркт или убийство?

На 26 август 1978 г. от Сикстинската капела в Рим се издига гъст облак бял дим. Албино Лучани е избран за 263-тия папа. Светският му живот и име остават зад гърба му. Албино вече е Йоан Павел I.

Със заставането си начело на римокатолическата църква, Йоан Павел I се превърнал в най-кратко служещият папа в историята. 33 дни след избирането си е намерен мъртъв.

Според официалните експертизи божият служител страдал от недиагностицирана сърдечна недостатъчност. Тялото му било намерено на 29 септември в леглото му от Сестра Висента. До него имало отворена книга и листа. Според съдебният лекар Йоан Павел I е починал около 11:00 ч. вечерта от инфаркт.

Реакцията на Ватикана след смъртта на папата и странното им и необичайно поведение през следващите 24 часа отваря широко вратата за конспиративните теории.

Според едно от последните разкрития, в книга, публикувана през 2017 година от журналиста Стефания Фаласка, папата се оплаквал от болки в гърдите часове преди смъртта си. Подобни оплаквания имал и предишния ден, но никой не обърнал внимание и така и не бил повикан лекар. Умишлено или не?

В друга книга, публикувана значително по-рано – през 1984 година от журналиста Дейвид Ялоп, час след като тялото на духовника било открито, кардинал Жан-Мари Вийо направил опит да покрие случая.

Той заповядал на всички да дадат обет за мълчание и да не споменават и думичка за това, което се е случило. Започнал да укрива доказателства – хапчетата за кръвно на папа Йоан Павел I, чехлите му, очилата, завещанието му... Всичко изчезнало. До следобедните часове всички 19 стаи в резиденцията на папата били почистени.

Само 12 часа след смъртта на папата Ватикана повикал балсаматори, които да се погрижат за тялото на покойника, преди който и да било съдебен лекар да има възможност да се направи по-обстоен преглед на обстоятелствата и да се установи какво е убило Албино Лучани.

Бързото балсамиране на трупа на папата е необичайно, но освен това и нелегално според италианското законодателство, което задължава да се изчака минимум 24 часа.

Това накарало мнозина да смятат, че освен тялото на папата, от Ватикана са искали да погребат и голямо количество доказателства за това, че смъртта му изобщо не се дължи на инфаркт и всъщност духовникът е бил убит.

Скорострелното балсамиране на католическия духовник веднага привлякло вниманието на италианската преса. Не бил издаден смъртен акт, не била направена никаква медицинска експертиза. Просто така – папата умрял в съня си изведнъж, 33 дни след като застава начело на римокатолическата църква и в това нямало нищо подозрително. Само за сравнение предишният папа Пол VI е бил балсамиран ден след като умира. Какво е различното този път?

Според журналиста Дейвид Ялоп, братята Синьорачи, които се занимавали с балсамирането на папите след смъртта им, са били повикани в 5:30 ч. сутринта – само 45 минути след като тялото на Йоан Павел I било намерено и много преди да дойде съдебен лекар.

По време на процеса не са отстранени никакви органи или пък течности, както се прави обикновено. Кръвна проба би могла евентуално да покаже, че в тялото има следи от отрова, а никой не искал да се разбира, че папата е бил убит. Затова Ватикана се уверява, че такава възможност няма да има.

Официалната позиция на римокатолическата църква била, че аутопсия на папата била строго забранена от доктрината. Италианската преса, обаче, се натъква на друго – аутопсия все пак е била направена, но тайно и резултатите от нея са били покрити.

Остава въпросът – ако папа Йоан Павел I в действителност е починал от инфаркт, то защо тогава Ватикана се държи толкова необичайно и създава впечатление, че има нещо гнило.

Официални представители на римокатолическата църква започнали да говорят пред медиите, че папата имал сърдечни проблеми. Твърденията, обаче, бързо били опровергани от личния лекар на Лучани – д-р Джузепе Да Рос, както и от приятелите и семейството на покойния папа.

В пресата се поява медицинския картон на Лучани, който проследява здравното му състояние 6 месеца преди неговата смърт. Мъжът бил в перфектно здраве и нямало никаква следа от сърдечни проблеми. Твърденията на Ватикана увиснали във въздуха. Освен това, се появил и мотив.

След като застава начело на световната католическа общност, папа Йоан Павел I бързо се превърнал в дразнител за Римската курия – появил се неочакван порив от негова страна за радикални промени в състава и организацията на Ватикана.

Появила се информация от вътрешен източник, който твърдял, че имало известни сблъсъци между Лучани и кардинал Вийот, както и с други членове на Римската курия, които се противопоставяли на планираните от папата реформи. Ожесточен спор възникнал и в нощта, преди смъртта на Йоан Павел I.

По думите на източника имало 4 листа хартия, които съдържали записки за планираните реформи. Същите, които били намерени до тялото на папата.

Обикновено при подобни мистерии има замесени и много пари. Затова една от теориите свързва смъртта на папата с Ватиканската банка и евентуалните й връзки с мафията и масонската ложа.

През 1968 година италианското правителство решава да освободи Ватикана от данъчно облагане. Така с години се натрупало огромно богатство, което било използвано, за да се манипулира международния пазар. За да попречат на схемата да достигне до широката общественост, а и да избегнат огромни санкции, от Ватикана решават да изнесат финансовите си активи извън Италия.

Ватиканската банка се обърнала към мистериозната личност на Мишел Синдона, който има връзки с мафията и масонската ложа. Той имал планове да изнесе натрупаното богатство на Ватикана през каналите на подземния престъпен свят, който се простира в цяла Европа.

Смята се, че именно порива за реформа на папа Йоан Павел I и решението му да изкорени изцяло корупционните практики във Ватикана, ще разкрият тези схеми и връзки с престъпния свят. Затова проблемът трябвало да бъде премахнат още от корена му – папата.

Има, обаче, и противници на конспиративните теории около личността и смъртта на Йоан Павел I. Според тях тялото било балсамирано толкова бързо от биологична гледна точка - за да се избегне по-напреднал стадий на разлагане.

При смъртта на папа Пий XII заради некачествено и закъсняло балсамиране тялото станало лилаво, а миризмата била толкова силна, че по време на погребалната церемония някои от стражите дори припаднали.

Освен това, през септември температурите в Рим са достатъчно високи, особено през въпросната 1978. Затова от Ватикана предпочели да избързат, за да избегнат подобен срамен сценарий с миризлив папа.

Книгата на журналиста Дейвид Ялоп била обстойно прегледана от историка Джон Корнуел, който смята, че всички твърдения са напълно грешни. Затова през 1987 година публикува своя труд "Крадецът в нощта".

Личните вещи на папа Йоан Павел I не са изчезнали, а са били завещани и предадени на неговата сестра. Освен това, аудиозаписи от нощта на смъртта доказват, че балсаматорите на тялото на папата не са били повикани толкова рано, колкото се твърди.