Случаят "Дятлов": 9 скиори убити в планината... от студа, НЛО, Йети?!

4 / 7

27 януари 1959 година. Група студенти се отправят на експедиция, дълбоко в сърцето на Сибир – към планинската система Урал, известна сред местните като "Планината на смъртта". По-късно алпийските служби ще намерят 9 трупа. Обстоятелствата около мистериозната смърт - неясни и до днес.

Експедицията била кръстена на водача на групата – Игор Дятлов, който повел своите студенти към Холатчахль – планина в северната част на Урал. Въпреки лошата прогноза за времето групата тръгнала и експедицията "Дятлов" се очертавала като успешна. Архивни снимки са запечатали приповдигнатия дух на младежите – спомен, който ще остане завинаги само на хартия. Защото по-късно нещата ще претърпят мрачен обрат.

В нощта на 2 февруари групата излиза от палатките си по неизвестни причини и напуска сигурния и топъл лагер. В продължение на дни от тях няма и следа. 

Дни по-късно е организирана спасителна акция. На 27 февруари 4 от телата са открити. Екипите се натъкнали на тяхната палатка, която била разкъсана на парчета. Вещите и дрехите на младите алпинисти – пръснати навсякъде. 

Според официалната аутопсия студентите са загинали от хипотермия, въпреки че около експертизите съществуват много въпроси – по телата имало следи от физически травми като черепни фрактури, счупвания в областта на гръдния кош. Никой, обаче, не сметнал, че нещо около случая се покрива. На 5 март е намерено пето тяло. Било ясно, че студентът е бил ударен с нещо тежко по главата. Останалите четири трупа са намерени по-късно.

Имало изключително странни обстоятелства около мистериозната смърт на деветимата алпинисти. Едно от телата било с извадени очни ябълки и език, и с множество счупени ребра, едно от които е пробило сърцето. Освен това, труповете били с леко оранжево-червеникав оттенък. Според някои доклади телата били изложени на радиация. От къде – никой не знае.

Дневниците

Според дневници на едно от момичетата в експедицията нещата започнали да се влошават малко след старта на експедицията. Зинаида Алексеевна Колмогорова си водила записки ден по ден, а според тях състоянието на един от групата не било добро.

28 януари. 1959 г. 

"Юрий не е добре. Припадна два пъти и не спира да повръща. Притесняваме се, че пие твърде много от водните ни запаси. Дятлов е доста мълчалив и изглежда много ядосан".

29 януари 1959 г.

"Юрий пак припадна. Този път много ни притесни. Когато се съвзе започна да говори неразбираемо. Каза, че сме прокълнати. Дятлов събра нещата му и го прати обратно“.

1 февруари 1959 г.

"Времето се влошава, имаше снежна буря наблизо тази сутрин. Видимостта е доста слаба, но въпреки това Дятлов настоява да продължим. Отклонихме се много от маршрута си, затова решихме да направим лагер и да изчакаме вятърът да утихне... Вече е тъмно. Страхувам се от някои хора от групата. По-рано Семьон опита да запали огън вътре в палатката, а Рустим гледаше зад гърба му и крещеше на някого: Остави ни намира! Спри да ни следиш!"

2 февруари 1959 година

"Имаше някакви светлини в небето снощи. Бяха толкова ярки, че можехме да ги видим дори през облаците. Колеватов си помисли, че халюцинира и започна да пие повече вода, защото реши, че се обезводнява. Всички, обаче, видяхме едно и също нещо. Бяха почти като улични лампи, реещи се в небето... Дялтов настоява да останем тук още една вечер. Рустим се разплака. Не е на себе си от сутринта и изглежда много притеснен. Болестта му не е като тази на Юрий. Мислим, че има треска.

Чува се много странен шум от вятъра, като бучене. В началото звучеше като стонове на някой, който е в болезнена агония. Ако се заслушаш по-добре, обаче, звучи по-скоро като далечен влак. Някои от групата си мислят, че това е просто свистенето на вятъра, но Рустим е убеден, че някой ни следи. За щастие в момента спи. През нощта се случи нещо ужасно. Двама от групата изчезнаха. Не знаем къде може да са отишли. Бях в палатката си, но видях много ярка светлина. В момента, в който погледнах, светлината изчезна.

Случва се нещо призрачно тук и всички сме много уплашени. Решихме да тръгнем от лагера и да потърсим останалите. Докато си събирах нещата, чух някои да пищи. Някой ни викаше по имена. Чух как палатките са разкъсани. С очите си видях как някои от групата бяха хвърляни във въздуха. С Дятлов и Рустим избягахме. Връщаме се обратно към един от базовите лагери".

Дневникът е намерен в джоба на палтото на Зинаида. Написаното в него е разпространено в Reddit от момче, което твърди, че получило записките от своя баща. Истинността им, обаче, е под въпрос.

Въпреки това, наистина съществуват спекулации, че мистериозната смърт на деветимата от експедицията се дължи на нещо свръхестествено и няма нищо общо с премръзване. Зловещите картини, на които се натъкват спасителните екипи, не могат да са резултат от хипотермия или пък лавина. Възможно е причината за кървавата сцена да е нападение на животни, но няма други следи в околността освен тези на загиналите алпинисти.

Телата на някои от групата са намерени по бельо, наоколо имало счупени клони от дървета. Разследващите смятат, че двама от групата са направили опит да се покатерят по тях, но са разкъсали кожата на ръцете си и са паднали.

Според сведения близките на мъртвите студенти се чудят защо кожата им е оцветена по необичаен начин. Освен това, в някои доклади се твърди, че косите на алпинистите са загубили пигментацията си и са били напълно сиви.

Открити са следи от радиация по дрехите, но техният източник остава неясен. Главният разследващ по случая, който допуска намесата на извънземни същества, решава да провери откъде идвали светлините в злощастната вечер. Събира данни от военни и метеорологични станции в близост, които в действителност регистрирали подобен феномен. Мъжът смята, че в зловещата смърт на студентите е участвало НЛО.

Споделя, че внезапно е бил принуден да прекрати разследването, а разкритията му били обявени за топ секретни. Какво точно е намерил – остава тайна.

Около случая "Дятлов" витаят много въпроси, които остават решени и до днес. Причината за внезапната и мистериозна смъртта на деветима млади скиори – напълно неясна.

Теориите варират от твърдения, идващи от дебрите на въображението, минават през резонни медицински обяснения и навлизат в спекулации за тайни мисии на съветското разузнаване.

Какво е убило руските студенти – лавина, Йети, извънземни, агенти, студа? Може би никога няма да разберем.