И библията не спря стрелите! Сентинелите убиха пасторада Чау

Джон Алън Чау имал силното желание да проповядва на жителите на остров Сентинел вяра в Бог. Племето, което едва ли наброява повече от 40 души, обаче е силно враждебно към външния свят, а достъпът до техния дом е забранен от индийските власти с цел да предпазят както туристите, така и племето.

Ала Алън Чау е убеден, че това е мисията в живота му. Това разкриват няколко писма и текстове в дневниците му, които той оставя на своите помощници.

Той наел седем рибари, а пътешествието му коствало 325 долара. До острова стигнал два пъти и въпреки че по време на първият, племето едва не го убива, Джон решава да им даде още един шанс. Този път сентинелите успяват, а седмината рибари стоят и безучастно гледат от лодката, как племето отнася тялото на проповедника.

"Мамо, татко, ако ме убият не се ядосвайте нито на мен, нито на Бог", пише 26-годишното момче до родителите си, преди да отплава към остров Сентинел. А в дневниците си разказва за цялото си приключение от 14 до 16 ноември, когато е убит.

"Бях само на сантиметри от племето и се опитах да им дам подаръци – футболни топки и риба. Тогава двама въоръжени сентинелци тръгнаха към мен, крещейки. В ръцете си държаха по две стрели. А аз им казах: Името ми е Джон и ви обичам! Исус ви обича! Съжалявам, че се паникьосах когато видях как опъват лъковете си. Започнах да хвърлям подаръците по тях, а те се приближаваха".

Алън Чау започнал да бяга към каяка си, с който стигнал до брега, тъй като рибарите отказали да се доближат до острова. Ала той се повредил и на мъжа му се наложило да плува обратно към спасението си: "Почувствах толкова много страх, ала най-много бях разочарован, че не ме приеха веднага".

По-късно американецът пише, че е бил ранен от младо момче: "Бях прострелян от сентинел. От дете, на около 10 години или тийнейджър. Сравнително по-ниско от останалите, които изглеждаха като възрастни. Казах му: "Ако искаш да ме убиеш със стрела – направи го. Но ще съм по-полезен жив".

Момчето наистина стреля, но успява да уцели Библията му. Това за кратко разколебава Алън Чау.

"Не искам да умра. Няма ли да е по-мъдро да си тръгна и да оставя някой друг да продължи? Не, не мисля така. Все още мога да се върна в САЩ, след като да остана тук означава сигурна смърт. Господи, не искам да умра. КОЙ ЩЕ ЗАЕМЕ МЯСТОТО МИ АКО МЕ УБИЯТ? О, БОЖЕ, липсват ми родителите ми..."

Ала размишленията му не спират до тук. Той оправдава действията на племето, тъй като голяма част от мъжете липсвали, когато той стъпил на острова и попаднал само на жени и деца: "Защо малкото дете трябваше да стреля по мен? Господи, прости на всички, които се опитват да ме убият!".

На 16 октомври Джон Алън Чау се връща на острова, очевидно категоричен в мисията си да проповядва християнство. Малко преди това пише и последното си писмо до родителите си: "Вие може да си мислите, че съм луд заради всичко това, но аз мисля, че си струва да просветя това племе в съществуването на Исус. Ако ме убият, не им се сърдете. Вместо това посветете живота си на това, което Той ви съветва да правите и ще се видим отново горе, на небето. Това не е безсмислена цел – душите на това племе са на кантар и нямам търпение да ги видя около трона на Бог. Обичам ви и ще се моля вие да не обичате нищо повече на този свят, Бог".

Срещу неизвестни членове на племето е повдигнато обвинение за убийството на младия проповедник, въпреки че полицията няма правото да ги арестува и отведе от острова. Те няма да бъдат съдени. С обвинения са и седемте рибаря, които са откарали момчето близо до Сентинел.

Действията на Алън Чау бяха приети по различен начин – някои се възхищаваха на добротата му и смелостта му, докато други бяха възмутени, че до подобна трагедия се е стигнало: "Сентинелите доказаха още веднъж, че не искат да бъдат смущавани. Моля, уважавайте решението им".