Където започват с горенето на книги, завършват с изгаряне на хора...

Сто години преди Германия да попадне в ръцете на Хитлер, поетът Хайнрих Хайне казва: "Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора". Едва ли тогава си е давал сметка колко е прав.

Хайне е германец с еврейски произход, чиито творби, само заради кръвта, която тече във вените му, са обявени за противоположни на германските идеи по времето на Хитлер. А една вечер, на 10 май 1933 година, е изгорен заедно с други свои колеги в името на здравия политически ред.

Германия е подвластна на необразован мъж, напуснал гимназията. Пред очите му, в центъра на Берлин са се събрали стотици студенти от най-престижните университети. В ръцете си носят книги, а на тях са изписани имена като Алберт Айнщайн, Максим Горки, Ърнест Хемингуей, Тиодор Волф, Курт Тухолски и много, много други.

Младежите бавно приближават към огромни огньове където ритуално хвърлят четивата, правейки жест в знак на почитание към Хитлер. Масовото горене на книги е започнало – всяка литература, която не отговаря на нацистките принципи трябва да бъде унищожена.  Тържествено мъж декмламира: "Хвърлям в пламъците писанията на Ерих Мария Ремарк!"

А след книгите, войската започва да преследва университетските професори и учители. Някои били вкарвани в лагери за това, че са евреи. Други – заради политически заговори. За нацистите нямало значение колко добри са професорите и какви са техните постижения. Сред арестуваните били дори 20 Нобелови лауреати. В годините след масовото горене на литература, качеството на образование в страната рязко спада.

40 години след този пагубен за Германия ден, един мъж решава да събере всички творби, които Хитлер е искал да унищожи. Георг Салцман създава "Библиотека на изгорените книги" заради драма в личния си живот. Баща му е нацист, който се самоубива с изстрел в главата, когато режимът на Хитлер пада.

Тийнейджър по това време, Салцман трудно преживява загубата и намира утеха в литературата. Така се ражда идеята му да събере всички забранени книги на която посвещава целия си живот.

Георг събира 14 хил. книги. Част от тях са публикувани много преди пагубната 1933 година. Повечето автори са евреи, но се срещат социалисти и комунисти или такива, които се обявяват против войната, защото самите те са преживели Първата световна.

Мъжът открива първата забранена книга през 1976 година – "Борбата" на Ернст Вайс, чех, но с еврейски произход, който заради войната бяга в Париж. Когато нацистите стигнали и до Франция, Вайс скача през прозореца си от страх, че ще бъде хванат. 

Много от забранените автори са напуснали Германия преди 1930 година. Други остават, за да се противопоставят на режима. Писателят Ерих Кестнер, например, става свидетел на горенето на собствената си книга. Един студент обаче го разпознава и той започва да бяга през тълпата, за да спаси живота си.

"Хвърлям в пламъците Ерих Кестнер, заради политическа измяна!", крещи тържествено нацист пред горящите книги. Грехът на писателя е, че в една от творбите си е задал въпрос, ала на шега. Той гласи: "Защо ни е фюрер, като Бог не е създал такъв още в самото начало?"

Въпреки че е бил част от хитлеровата младеж и войник във Втората световна война, Салцман никога не се прехласва по идеите на диктатора. Ала когато американски военен му показва концентрационния лагер в Бухенвалд, Георг се отказва напълно от своите политически убеждения. Забранените книги първо държи в сутерена на къща в Гарффелинг и то по-обясними причини. Мъжът се страхува, че пода на горните етажи няма да издържи тежестта на 14 хил. тома.

Дълго време Салцман иска да продаде колекцията си на държавата, за да може знанието, което нацистите са искали да скрият да е достъпно до всички. Но така и не успява. Вместо това университетът в Аугсбург му предлага да приюти 11 хил. от книгите. Първоначално Георг се притеснява, че до томовете ще имат достъп само професори и учени, но от учебното заведение го уверяват, че всеки, който поиска, ще може да види колекцията.

Така, кампуса се превръща в новия дом на по-голямата част от забранените книги. А останалите 3000 остават при дъщерята на Салцман след като той умира през 2013 г. и всеки, който желае, може да се докосне до онова, което Хитлер някога е искал никой, никога повече да не види с очите си.