Ангелите на тихия бунт в Иран - татуистите от подземния свят

Тихият бунт на Техеран. Така наричат скритите студиа за татуировки в консервативния Иран, защото артистите, които творят върху тялото, често са поставяни под ударите на закона - плащат глоби, а често са вкарвани и в затвора.

Това не е изненада за либералния Запад. Иран предприема поредица от строги, често нелогични мерки, смятани от мнозина дори за крайни, за да успее да задържи традиционния начин на живот в страната. Едно "оскверняване" на свещените ирански тела с мастило би разбило статуквото. И затова се наказва.

Санкциите се налагат, въпреки че в иранското законодателство не пише абсолютно нищо за татуировките. Според шериата това също не е строго забранено, но татуировките се отхвърлят от обществото и институциите. Смятат се за западен феномен, който вреди на иранските устои. На публични места, като например обществените басейни, навсякъде са поставени знаци, които ясно показват, че "тези хора" не са добре дошли.

Медиите също играят огромна роля във формирането на обществената нагласа спрямо изкуството. При отразяване на арести, например, татуираните тела на престъпниците задължително застават на челно място, за да покажат на обществото, че татусите и престъпността вървят ръка за ръка. Футболистите пък, които имат изрисувани с мастило ръце, са принудени да носят екипи с дълъг ръкав.

И въпреки всички мерки и санкции, татуировките се радват на особен интерес в Техеран. В популярните кафенета и заведения на иранската столица постоянно могат да бъдат забелязани хора, които открито показват изрисуваните си тела. Но ако институциите не го одобряват, обществото не го приема, то къде и как тогава се сдобиват с тях? Отговорът - в подземния свят на Техеран.

Много млади творци в сферата отварят своите студиа в скритите места на града. До някои се стига през задните врати на магазинчета или пък през салони за красота, където жените си правят така наречения “постоянен грим” - единствената форма на "татуировки", които властите позволяват. Скришно обаче там работят и татуисти, които са напълно готови да творят върху телата на иранците. Някои работят и в домашните си студиа, но те пък изпитват още по-големи трудности в намирането на необходима техника.

Един от ангелите в този подземен ирански свят е 27-годишният Мохамед. Започва да се занимава с татуировки, когато е е на 17. Използвал машинката, с която майка му правила постоянен грим. Голяма роля изиграва и свободният достъп до Интернет, който показал на младежа един по-различен свят - такъв, в който се оказало, че много младежи в страната искат да живеят. И така отваря своето собствено студио, макар големият риск да загуби свободата си. Окачва на стените портрети на Ал Пачино, Че Гевара, Айфеловата кула.

Според социологът Реза Арджманд татуировките не са нещо ново в страната, но преди са се смятали за нещо характерно само за по-нисшата класа - бивши затворници, проститутки… Новата тенденция в момента е за младите хора. Готино е да имаш татус, модерно е, показва обществен статут. Не всеки го възприема толкова повърхностно.

За много иранци татуировките са начин да заявят себе си и да покажат на останалата част от обществото, че тялото им принадлежи на самите тях, не на религията - тих акт на съпротива. Можеш да цензурираш книги, да забраниш филми, но не можеш да изтриеш татуировка току така. Освен това, тенденцията показва и нещо много важно - динамиката в иранското общество. Младите хора вече не се отъждествяват с джамията и корана, а с Холивуд и социалните мрежи.

Колкото и да е изненадващо, таутисти не стават само мъже. 36-годишната Атехеф се запалила по изкуството, след като видяла онлайн татуировка на японско цвете. Решила да пробва и да го татуира на собствения си крак. И искрицата пламнала.

28-годишният Сохеил Афлаки също е един от подземните ангели. Апартаментът му се намира в предградията на Техеран, а дневната му е превърната в малко студио. Артистът е един от най-известните татуисти в Иран, а сред клиентите му са дори известни личности.

"Татуирането е лечението за моето поколение. Това е начин да излекуваш психологическите травми, причинени от живота в културна криза", разказва пред "Гардиън" татуистът.

И така институциите се страхуват, че с мастило ще бъдат изтрити зорко пазените ирански ценности. Ценности, които са далеч от съвременната представа за развито общество. И въпреки това подземният живот кипи - потопен в мастило, готов да залее улиците на Техеран, да превземе кафенета, магазини и най-страшното - да събори държавата?