Строителен бум: Бреме ли са вече престижните обекти на Ердоган?

Четвъртият по големина висящ мост в света се продава. Тези дни стана известно, че италианската строителна фирма „Astaldi" продава дяловете си в консорциума Otoyol Yatarim ve Isletme, който строи една от отсечките на новата магистрала от Истанбул за Измир, посочва швейцарският „Нойе Цюрихер цайтунг“ (НЦЦ).

Перлата на новия магистрален път е мостът "Осман Гази" над залива при гр. Измит. Съоръжението с дължина 2,5 км съкращава с повече от час пътя от Истанбул на юг, а когато новата магистрала бъде завършена, пътят до Измир ще отнема по-малко от 4 часа, пише "Дойче веле".

Сегашните финансови проблеми на „Astaldi", втората по големина италианска строителна фирма, нямат нищо общо с турската икономическа криза. Но продажбата на нейните дялове в Otoyol е симптоматична за случващото се в турския строителен сектор, защото и петимата турски партньори на италианската компания също продават своите дялове. Не е изключено целият проект на стойност 7 милиарда долара да бъде обявен за продан, е заявил за агенция Блумбърг изпълнителният директор на Nurol Holding Кемал Керахми. Банки вече изчисляват пазарната стойност на обекта, уточнява НЦЦ.

Смяна на собствеността се очертава също и за друг голям проект в Турция - новото международно летище на Истанбул, което беше официално открито още преди да е окончателно завършено: Kolin Construction, една от петте компании в консорциума IGA, иска да продаде своя дял от 20%. А в анадолския промишлен град Коня спря изграждането на голям соларен енергиен парк с капацитет от 1 милион мегавата. Причината: трудности с кредитирането. Изпълнители на обекта са турската компания Kalyon и южнокорейският ѝ партньор Hanwha.

Строителен бум

Турският икономически възход под ръководството на президента Ердоган в последните години се дължеше най-вече на бума в строителния сектор. В негови визитни картички се превърнаха големи и разточителни инфраструктурни проекти, финансирани основно с чужди кредити. Otoyol например дължи общо 5 милиарда долара на  външни кредитори, в т.ч. и на германската Дойче банк.

Драматичното обезценяване на турската лира превърна тези задължения в тежко бреме за турските фирми - особено за онези от тях, които генерират печалбите си в Турция. В последно време щатският долар се разменя за 5,28 турски лири, преди една година курсът все още беше 3,78 лири за долар, а преди три години - 2,95 лири за долар.

Големите инфраструктурни обекти често се раздават по схемата BOT (Build-Operate-Transfer). Ще рече, че фирмите-изпълнителки получават правото да управляват готовия проект за определен срок от време преди да го прехвърлят на държавата. При новото истанбулско летище този срок е 25 години, а за магистралата до Измир - 22 години  и 4 месеца. По този начин, чрез приходите от обекта, инвеститорите покриват направените разходи за неговото изграждане. Сегашната рецесия в Турция обаче намалява значително влошава изгледите за печалби, което е в ущърб на строителните фирми, посочва НЦЦ.

Големи финансови рискове крият въпросните обекти и за държавата, продължава изданието. Тъй като те са много престижни за нея, като напр. новото истанбулско летище, третият мост над Босфора или мостът „Осман-Гази“, държавната власт често прави компромис с икономическата рентабилност на съоръжението. А за да привлече към тях инвеститорите, тя намалява рисковете за тях, като им гарантира минимални приходи - отчасти дори в твърда валута.

Сериозни рискове

При моста „Осман-Гази“ държавата е поела гаранции за трафик от 40 хиляди автомобила на ден срещу такса от 40 долара в една посока. В момента обаче трафикът е наполовина - на ден по моста преминават 20 хиляди коли, които плащат субсидираната от държавата и въпреки това все още твърде висока такса от 103,5 турски лири (около 20 долара). По изчисления на вестник "Birgün", разходите за покриването на тези разлики струват на държавния бюджет годишно по 450 милиона долара. Сумата надхвърля приходите на държавата от всички стопанисвани от нея магистрални пътища и мостове през 2018 година, възлизащи на 1,8 млрд. турски лири (340 млн. долара).

Дълговата криза в сегашна Турция се дължи основно на крайно тежкото финансово положение на фирмите. Държавният бюджет, който има дефицит от 30%, все още е стабилен, но наблюдателите смятат, че високите гаранции, поети от държавата, са много сериозен фактор, който може да разклати финансите на страната. А комбинацията от девалвация на турската валута и срив на вътрешното търсене, с които се характеризира сегашната икономическа криза в страната, увеличава значително този риск, посочва в заключение НЦЦ.