Това е най-опасното място на света – Кашмир

Словесната война между разполагащите с ядрени оръжия Индия и Пакистан е напомняне, че демаркационната линия, разделяща хималайския район Кашмир, продължава да е "най-опасното място на света", както беше казал бившият президент на САЩ Бил Клинтън.

Конфронтацията този месец избухна, след като атентатор самоубиец извърши бомбено нападение срещу конвой от над 40 индийски войници в индийски Кашмир - най-смъртоносния терористичен удар от десетилетия. Базираната в Пакистан терористична групировка "Джаиш е Мохамед" пое отговорност за нападението. Към хималайския район Кашмир претенции имат както Индия, така и Пакистан - двете страни водиха три войни заради него, откакто той беше разделен между тях през 1947 г. В края на миналата седмица и Делхи, и Исламабад удариха барабаните на войната на Покрива на света, пише в. "Гардиън“ в редакционна статия.

Най-голямата опасност идва от погрешни преценки на Индия или Пакистан. Делхи би трябвало да устои на изкушението да даде военен отговор, не на последно място заради възможността за изостряне на напрежението. Пакистан, от своя страна, би трябвало да предприеме решителни действия срещу терористичните групировки, които макар да са забранени, действат безнаказано на негова земя.

Необходимо е и двете страни да потърсят изход от конфронтацията. Често пъти не се гледа сериозно на проблема как може да се предотврати война между тези исторически съперници. Но през 1999 г., когато индийските сили бяха напът да разгромят пакистанските войски, пресекли границата и завзели планински върхове в района Каргил, Исламабад започна подготовка за разгръщане на своите ядрени оръжия. Светът бе изправен на ръба на пълномащабна регионална война, която не само щеше да доведе до десетки милиони жертви, но чиито последици щяха да нанесат огромни поражения на световните селскостопански доставки. Клинтън накара пакистанското ръководство да се отдръпне от ядрената пропаст.

Лидерите както в Индия, така и в Пакистан трябва да се стремят да не изострят международна криза, от която не могат да направят крачка назад. Като се има предвид, че по-късно тази година предстоят общи избори, вътрешната политика ще има определяща роля за начина, по който индийският министър-председател Нарендра Моди ще отговори на бомбения атентат. Моди възприе по-твърда реторика на предизборните прояви, обещавайки да "отмъсти за всяка пролята капка кръв". 20-годишният атентатор самоубиец беше кашмирец, което доведе до ужасни ответни действия срещу кашмирски студенти в други части на Индия. Срамно е, че трябваше Върховният съд на Индия да се скара на правителството, за да каже Моди, че кашмирците не бива да бъдат застрашавани.

Индийският министър-председател трябва да се стреми към мир в размирния Кашмир. Неговият войнствен подход тласна района към ръба на катастрофа. Затварянето на политически активисти няма да помогне, нито промяната на конституционния статут на Кашмир в ущърб на местните жители.

Новият пакистански министър-председател Имран Хан също действа според вътрешнополитически съображения, предупреждавайки, че страната му ще отвърне. Исламабад казва, че е затворил централата на "Джаиш е Мохамед" в своята провинция Пенджаб, въпреки че подходът на Пакистан в миналото - да предприема сурови мерки срещу терористичните групировки, а после да отслабва контрола, когато натискът отслабне, не е добър знак. Истинската сила в Пакистан е армията, а нейни представители заявиха в Тwitter, че са "напълно готови за подходящ отговор на всякаква индийска агресия или нещастно стечение на обстоятелствата".

Опасно е да се помисли, че разполагащи с ядрени оръжия държави могат да влязат в спиралата на ответните удари. Пакистанската армия е свикнала с представата, че ядрените й оръжия могат да я предпазят от това Индия, която има превъзходство в конвенционално военно отношение, да я накаже за подкрепата й за антииндийски терористични групировки. Но преди две години индийските сили наистина извършиха акции през границата след нападение на "Джаиш е Мохамед", макар че напрежението, за щастие, се успокои. Сега има опасност всяка сериозна криза да предизвика размяна на ядрени удари от самото начало. Много повече е необходимо, за да бъдат отдалечени двете държави от порочния кръг, в който са впримчени.

/БТА/