Ще излезе ли сметката на Пловдив като столица на културата?

За всеки един инвеститор, независимо от това в какво инвестира той, най-важната гледна точка е възвръщаемостта. И то във всичките ѝ аспекти – какви проценти възвръщаемост ще постигне, кога ще бъде достигнат т. нар. Break even point (критична точка на продажбите, при която вече започва да се трупа печалба, б. ред.), и т.н.

Това, разбира се, важи за инвестиции във всяка сфера, включително и в културата. И на фона на сравнително високия бюджет за откриването на „Европейската столица на културата“ (близо 76,4 млн. лева) и критиката от различни страни, Bloomberg TV Bulgaria се опитва да направи напречен разрез на вложенията на община Пловдив и страната ни като цяло, за да даде ясен поглед дали те си заслужават.

Всеки инвестиран лев в проекта може да има възвръщаемост между 8 и 10 пъти в икономиката на региона, показват осреднените данни за градовете домакини на проявата „Европейска столица на културата“ (ЕСК), сочи информация на Община Пловдив. Дали обаче това ще е така и в случая с Пловдив?

През последните шест години статистиката на общината показва непрекъснато нарастване на броя на туристите в града. През миналата 2018 г. данните сочат, че около 1 млн. туристи са преминали през Пловдив. Според официалната статистика на НСИ за петгодишния период, в който градът се подготвяше за събитието, броят на туристите в област Пловдив се увеличава устойчиво – 12% спрямо базисната 2014 г.

За тази година очакванията са изключително високи – предвижда се около 2 млн. туристи да посетят града на тепетата. 

“Със сигурност ръст на туризма ще отбележи и целият регион”, поясняват представители на общината пред Bloomberg TV Bulgaria. 

Каква част от увеличението на туристопотока се дължи на самото събитие е трудно да се изчисли. Изчисленията обаче сочат, че от кандидатстването на Пловдив за участие в надпреварата за Европейска столица на културата през 2010 г. до днес се отчита 85%-ен ръст на посетителите в музеите в града. Само за миналата година има близо 30%-но увеличение на приходите от посещения в тях.

И ако се питате кои са най-посещаваните културни забележителности в града, имаме отговор и на този въпрос. Статистиката показва, че това са Античният театър, Етнографският музей, къща „Клианти“, Римският стадион, Природонаучният музей и др. Сред предпочитаните от туристите места е, разбира се, и първият в страната арт-квартал „Капана“.

Точното определяне на възвръщаемостта от подобно мащабно събитие е „една нелесна задача, защото градската икономика е като жив организъм, който търпи влиянието на редица фактори от различен характер“, твърди пред Bloomberg TV Bulgaria икономистът д-р Мирослав Кръстев, УНСС. Той коментира осреднените данни завъзвращаемостта на инвестициите за ЕСК от останалите европейски градове, участвали в инициативата.

Продължението на анализа четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria