Венецуела: Как ще обясниш на едно дете, че няма вода?

След като петдневното спиране на тока във Венецуела остави домовете без вода, Лилибет Техедор се озова вчера в ситуация да търси вода на последното място, на което е очаквала - канализационна тръба в Каракас, изливаща отпадни води в река.

Двайсет и осем годишната Техедор заедно с още десетки хора, стекли се на брега на река Гуайре, която се извива в подножието на стръмен пролом край главната магистрала на Каракас, беше дошла, за да напълни 15-литров пластмасов бидон.

За разлика от нечистите води на река Гуайре, от които се носеше зловоние, водата от тръбата поне беше чиста. Тези, които се бяха събрали да си налеят от нея, казаха, че тя е изпусната от местните власти от водохранилищата.

Те добавиха обаче, че водата е минала по нехигиенични тръби и затова може да се използва само за почистване на тоалетни и миене на подове.

"Дори не бях виждала досега такова нещо. Ужасно е, ужасно", каза Техедор, готвейки се да закара бидона до дома си в квартал "Сан Агустин" с малка ръчна количка.

Техедор, която работи в магазин за компютърна техника, има двегодишна дъщеря и се грижи за две племенници.

"Най-засегнати са децата, защото как ще кажеш на едно дете, че няма вода?", пита тя.

Липсата на вода се превърна в един от най-мъчителните странични ефекти от повсеместното спиране на тока, за което правителството на президента Николас Мадуро каза, че е виновен извършен с подкрепата на САЩ саботаж, а според критиците на президента то е последица от корупция и некомпетентност, пише Ройтерс.

Спирането на тока влоши положението в страна, която и без това се бори с хиперинфлационен икономически колапс, предизвикал масова миграция и превърнал някога основни стоки като царевично брашно и тоалетна хартия в недостъпен лукс за повечето хора.

След пет дни без електричество за помпените станции за вода венецуелците от работнически квартали до скъпи многоетажни жилищни сгради недоволстват, че могат все по-рядко да се изкъпят, че чиниите им стоят неизмити и че от тоалетните им се разнася зловоние.

Каракас се нуждае от 20 000 литра вода в секунда от околните водни басейни, за да може да поддържа услугата, каза Хосе де Виана, инженер, който през 90-те години е бил шеф на общинската служба за ВиК на Каракас.

Миналата седмица това количество паднало на около 13 000 л, а след спирането на тока в четвъртък подаването напълно било прекратено, заяви той.

Много хора се опасяват, че може да тръгнат болести. Липсата на вода се съчетава с невъзможността да се купува сапун поради високи цени и хроничен недостиг.

Вчера под ръководството на опозиционния лидер Хуан Гуайдо, който през януари се позова на конституцията, за да поеме временно управлението като президент, след като обяви преизбирането на Мадуро за манипулация, парламентът обяви "състояние на тревога" заради проблемите с електричеството.

Мадуро е изправен пред безпрецедентна политическа криза, а САЩ, които подкрепят Гуайдо, наложиха тежки санкции срещу петролния сектор, имащи за цел да пресушат източниците на чужда валута за правителството.

Малко по-нагоре по пътя от мястото, където стоеше Техедор, стотици гневни жители вчера бяха блокирали магистралата с искане местните власти да докарат 20 000-литрова цистерна, за да снабдят с вода квартал "Ла Чарнека".

"Убиват ни с глад и жажда", каза 52-годишната Гладис Мартинес, домакиня, която се включила в демонстрацията, блокираща едното платно на магистралата и наложила на мястото да пристигнат десетки полицаи и бойци от Националната гвардия.

При коритото на реката деца и юноши придружаваха своите родители, за да помогнат в пренасянето на водата. Когато две деца започнаха да газят в канализацията, жена ги предупреди: "Тази вода е мръсна! Не си играйте в нея, защото няма лекарства, запомнете!"

Камионите цистерни с вода, които са честа гледка в Каракас, все повече срещат трудности да зареждат, защото държавните водохранилища са на привършване.

На северния край на Каракас, там, където започва националният парк Ел Авила, стотици хора се бяха подредили, за да си напълнят вода от планинските ручеи.

Липсата на вода, както и спиранията на тока, се превърнаха в сериозна грижа за болниците - които от години страдат от недостиг на оборудване и материали.

Петдесет и осем годишният охранител Хосе Велес, който е дошъл на река Гуайре, за да си напълни вода, каза, че спирането на тока е направило живота непоносим и си пожела политиците в страната да постигнат съгласие как да бъде урегулирана ситуацията.

"Не се интересувам от тези политици, между тях никога няма съгласие за нищо", заяви той. "Искам отново да имам нормален живот", добави Велес.

/БТА/