Защо британците владеят европейския футбол

Европейският футбол ще има отчетливо английски акцент тази пролет. Всичките шест клуба от Висшата лига, които започнаха сезона във високопрестижната Шампионска лига и Лига Европа, достигнаха до четвъртфиналите. Поне пет от тях ще могат да преминат към полуфиналите, пише в свой анализ The Wall Steet Journal.

В най-откритата Шампионска лига в последно време, Ливърпул ще се срещне с Порто, Манчестър Юнайтед ще играе срещу Барселона, а Тотнъм ще се бори с Манчестър Сити. (Четвъртият мач се изправи Аякс Амстердам срещу Ювентус.) В Лига Европа междувременно Арсенал ще срещне Наполи, докато Челси ще се изправи срещу Славия Прага.

Това британско нашествие не е случайно. Тези шест клуба, известни като Голямата шесторка на Висшата лига, представляват шест от десетте най-богати клубове на планетата, показват данни на Deloitte. Подсилени от огромното богатство на лига, чиито телевизионни права надминават тези на всяка друга футболна лига в света, приходите им през миналата година варираха от 485 милиона долара за Тотнъм до 750 млн. долара за Манчестър Юнайтед.

"Поставихме знака, че отново сме на върха на футболния пейзаж, където смятаме, че този прекрасен клуб принадлежи", каза мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп за своя отбор след победата над Байерн в сряда - макар че може и да говореше за Висшата лига като цяло.

След като се класира на четвъртфиналите, собственикът на неговия отбор Ливърпул Джон Хенри написа "Сладко! Четири за Англия!".

Изненадата не е, че това се случва, а по-скоро, че отне толкова дълго време, за да се случи отново. Последният път, когато англичаните толкова масово завладяха Европа, беше преди десет години, когато огромното богатство на Висшата лига позволи на много клубове да съчетаят английската физика със скъпо внасяните чужди таланти. Най-малко един английски клуб се появяваше във всеки финал от 2006 г. до 2009 г. По време на този етап английските клубове също така заемаха 12 от 16-те места в полуфиналите.

Но 2009 г. бележи повратна точка. Това съвпадна с решението на Кристиано Роналдо, който тогава бе безспорно най-добрият играч на планетата, и реши да премине от Манчестър Юнайтед в Реал Мадрид. В същото време в Барселона се появи едно аржентинско момче на име Лионел Меси. Така започна испанското десетилетие на европейския футбол. От сезон 2009-10, отборите от Ла Лига претендираха за спечелването на Шампионската лига и Лига Европа по шест пъти.

Един аргумент в полза на отслабването на Англия в Европа е бруталността на Висшата лига и липсата на зимна почивка. Докато европейските клубове ползват почивния сезон, за да се презаредят с тренировъчни лагери на топло време, английските продължават да се конкурират в дъжда, само за да достигнат до критичните пролетни мачове, в напълно изтощен период.

Но тази бруталност може да не е толкова вредна, колкото бе някога. Не само, че богатството на отбори като Манчестър Сити и Ливърпул означава, че могат да си позволяват по-дълги списъци с футболисти, но конкурентоспособността във висшата лига изглежда намалява. Голямата шесторка, инвестираща сериозно в мениджъри от световна класа, доминира в лигата и побеждава останалите по-силно от всякога. Разликата в класирането между шестото и седмото място през миналия сезон беше девет точки. Този сезон тази пропаст вече е 13 точки.

Успехът на Англия е за сметка на Франция и Германия - които нямат представители в последните осем отбора. Този британски успех се случва паралелно с отпадането на два испански отбора - Атлетико Мадрид и Реал. Барселона е самотникът на Ла Лига, който все още продължава.

Целия анализ четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria