Приднестровието прокарва идеята за собствена държавност

Докато Молдова гради планове за обединение с Приднестровието, непризнатата република прокарва идеята за собствена държавност в ООН. Фактът, че Приднестровието получи толкова висока трибуна, вече е постижение.

Участниците в 40-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева обаче обсъдиха държавността на Приднестровието като гаранция за спазване на човешките права и свободи. Доклад по темата представи шефът на официалното представителство на ПМР (непризнатата Приднестровска Молдовска република, бел. изд.) в Русия Леонид Манаков. По-рано приднестровският президент Вадим Красноселски увери нашия вестник, че Приднестровието със сигурност ще бъде признато. И днес ПМР изглежда се движи по набелязания път, пише Светлана Гамова, в "Независимая газета".

Днешното Приднестровие не е вече непризнатата република, която се провъзгласи за независима от Молдова през 1990 г., а след две години преживя въоръженото наказание, наложено от молдовските власти на рускоезичния регион. В Приднестровието винаги е имало добра промишленост - модернизираха я дори през войната край р. Днестър. Днес там са открити нови предприятия, изнасящи продукция за ЕС и САЩ. Две трети от целия приднестровски износ впрочем отиват на Запад. Това го няма нито в Молдова, нито в Украйна.

Тираспол е създал добри отношения и с всички западни посолства. Посланици от ЕС и САЩ често гостуват в Приднестровието. По думите на Вадим Красноселски, срещите с тях минават в атмосфера на взаимно разбирателство. Преди няколко години делегация от ПМР начело с Красноселски бе приета в британското външно министерство, което предизвика протест в Кишинев, но той бързо се уталожи.

Решението ООН да даде трибуна на приднестровски представител е нов знак за промени в молдовския регион. Явно обаче не ги е взел предвид президентът на Молдова Игор Додон, заявил наскоро, че международната обстановка благоприятства решаването на приднестровския проблем и може да се постигне доста бърз напредък.

По думите на Додон, негови съветници са обсъдили концепция за уреждане на приднестровския проблем с представители на Русия, ЕС и САЩ, информира ТАСС. "Смятам, че нещата (в тази сфера) може да се придвижат доста бързо. Смятам, че за Русия, ЕС и САЩ този регион би могъл да стане добър пример как се решават замразени конфликти. И сме близо до решение", заяви Додон в телевизионно интервю.

В отговор приднестровският лидер зададе въпрос: "Дава ли си сметка Додон, че за 30 години се случиха много неща? Създадохме независима държава, независими клонове на властта, независима банкова система, независима икономика. Реално сме независими. Изградихме държава. В нея живее приднестровският народ, многоетническият приднестровски народ. Как може да върнеш обратно тези неща?".

Красноселски припомни на молдовския президент, че приднестровците се възползваха от същия принцип за самоопределение, за да обявят независимост, както и Република Молдова. Също и референдума от 2006 г. в Приднестровието, на който местните хора единодушно се обявиха за независимост на Приднестровската Молдовска република.

За три десетилетия, каза Красноселски, Република Молдова така и не стана привлекателна за приднестровците: "Корупция разяжда молдовската държавност, в страната процъфтява битов шовинизъм, без отговор останаха и въпросите за агресията срещу Приднестровието".

За всичко това говори в Женева Леонид Манаков. Той посочи, че днес ПМР е модерна държава, изцяло спазваща базовите принципи за защита на човешките права. Изтъкна, че Приднестровието е отворено за сътрудничество в сферата на правата на човека с водещите световни организации. По думите му републиката следи с особено внимание дейността на специалните докладчици на ООН. В този контекст той припомни мисията на Томас Хамарберг, старши експерт на ООН по правата на човека в Приднестровието, чиито препоръки залегнаха в основите на по-нататъшната работа в "човешко-правната сфера".

"Представяйки през февруари т. г. резултатите от повторната мисия през 2018 г., Томас Хамарберг отбеляза станалите в Приднестровието осезаеми положителни промени, особено в социалната защита, здравеопазването и правораздаването", каза Леонид Манаков.

Междувременно Държавният департамент на САЩ представи доклад за правата на човека в Република Молдова. В документа се говори за натиск върху съдебната система и журналистите, за сплашване и шантажиране на опозицията, незадоволителни условия и изтезания в затворите, корупция на високо равнище. Служителите в администрацията и съдиите все така вземат рушвети, посочва Държавният департамент. Според анкети подкупи дават 40 до 50 на сто от гражданите. "Корупцията остава сред най-сериозните проблеми на страната", констатира докладът. По повод медиите в Молдова авторите подчертават, че продължава натискът върху тях, особено върху разследващите журналисти.

Като пример се сочи ситуацията около новоизбрания депутат Илан Шор, позволил си миналото лято агресивни изказвания срещу журналисти. Държавният департамент споменава и случая с Люба Шевчук - журналистка от RISE Moldova, шпионирана, след като публикувала разследване за имотите в чужбина на Влад Плахотнюк, водача на Демократическата партия.

Докладът привлича внимание и към нападките срещу опозицията. През 2014 г. в Молдова са били сплашвани и шантажирани членове на "Нашата партия" - това според текста е подтикнало водача й Ренато Усати да избяга от страната. Буди интерес, че Държавният департамент реши да защити лидера на една проруска партия.
 

/БТА/