Украйна: Провалите, разочарованията и инатът на "поколението Майдан"

Предприемачи, активисти и журналисти - те нахлуха преди пет години в коридорите на властта, за да реформират Украйна след проевропейското въстание на Майдана. Малцина от тях успяха да се задържат в нея въпреки провалите и разочарованията, пише Франс прес.

С наближаването на първия тур в неделя на непредсказуемите президентски избори поколението, влязло в правителството или в парламента след избирането на президента Петро Порошенко, чиито резултати в социологическите проучвания не са обещаващи, признава, че е проявило известна наивност. То не прецени колко е сложно да промениш една система, наследена до голяма степен от съветската епоха, в контекста на безпрецедентната криза с анексията на Крим от Москва и със започването на конфликта с проруските сепаратисти.

"Всички си мислехме, че това ще е просто един спринт. Сега вече е ясно, че това не е спринт, не е дори маратон, а серия от маратони, и че трябва да имаш сили, за да продължиш да тичаш и да обучиш тези, които ще поемат щафетата", доверява пред Франс прес вицепремиерката Иванна Климпуш-Цинцадзе.

Тази енергична 46-годишна жена, бивш ръководител на няколко организации за международно сътрудничество, бе избрана за депутат през есента на 2014 г., а след това стана член на правителството, където отговаря за работата по сближаването с Европейския съюз и НАТО.

"За всички нас ставаше дума да продължим Майдана. Давахме си сметка, че ако нашето поколение не го направи сега, бихме пропуснали един шанс за страната", изтъква Климпуш-Цинцадзе.

Оттогава мнозина се отказаха, но "точката, от която няма връщане назад", все още не е достигната, предупреждава тя и споделя, че според нея "са необходими още най-малко пет години", за да станат промените необратими.

"Сложна реалност"

Изтощени и разочаровани, само девет процента от украинците имат доверие в правителството си - рекордно ниско равнище в световен мащаб. Въпреки че бяха приети важни реформи, конкретните резултати от тях все още няма.

Резултатът: президентът бе изпреварен в социологическите проучвания от комедийния актьор Володимир Зеленски, а плътно до него е бившата премиерка Юлия Тимошенко, като има риск Порошенко да отпадне от надпреварата още на първия тур.

Общо взето "по-скоро се провалихме", казва 39-годишният бивш бизнесмен Олександър Стародубцев, който въпреки това успя да създаде нова система за обществени поръчки, смятана за една от най-иновативните в света, и който сега работи върху реформата на обществената администрация.

Приемайки понякога образа на бюрократичен "ад", "реалността се оказа по-сложна, а хората въобще не бяха готови за нея", твърди Стародубцев, според когото по-голямата част от реформаторите са били "отхвърлени от системата".

Според Иванна Климпуш-Цинцадзе определящ е бил финансовият фактор. За работата си като депутат тя получавала по-малко от 200 евро месечно, а в настоящия момент - малко над 1100 евро. "Трябва да бъдат коригирани възнагражденията на хората, които взимат решения, засягащи цялата страна".

"Липса на организация"

Според Айварас Абромавичус - литовецът, който бе назначен за министър на икономиката през 2014 г., дошъл заедно с други хора от Запада, за да помага на Киев, но подал оставка в началото на 2016 г. - президентът Порошенко е създавал спънки за реформаторите.

През 2014 и 2015 г., когато "ситуацията беше критична, той първоначално ни даде подкрепата си, но впоследствие започна да ни пречи", заяви пред Франс прес Абромавичус, който сега е съветник на Зеленски.

Мнозина в Украйна обвиняват това ново поколение, че не е успяло да наложи възгледите си. Младите реформатори не успяха да създадат силна политическа партия, нито да издигнат общ кандидат на президентските избори.

"Нашата най-голяма слабост е липсата на организация", признава 37-годишният депутат Мустафа Найем, бивш журналист и една от основните фигури на Майдана, който обвинява също така съпротивата на елитите и контрола на олигарсите върху медиите.

"Много неща, които имаме за даденост днес, бяха немислими през 2014 г.", казва въпреки всичко Климпуш-Цинцадзе, давайки за пример отварянето на правителствените бази данни и възраждането на армията. "Нашият държавен апарат беше съсипан отвътре. Днес той далеч не е за пример, но определено е доста по-солиден", уверява тя.

"Всички станахме по-зрели", твърди Стародубцев, който призовава и други бизнесмени да влязат в управлението: "Можеш със собствените си ръце да подобриш положението в своята страна и да видиш веднага резултатите, какво още ти трябва?", пита лаконично той.
 

/БТА/