Либия означава газ и петрол, приз или проблем ще е тя за Русия?

Съветът за сигурност на ООН, Г-7, а също и Русия призовават конфликтът в Либия да бъде решен по мирен път. Гражданската война в тази страна, фактически разкъсана на няколко самоуправляеми територии, избухна с нова сила. Съдейки по информацията оттам, нещата не са минали без чуждестранно участие - включително руско, ако вярваме на медиите в чужбина, пише Иван Преображенски, ИА "Росбалт".

Да припомним, че бойните действия днес се водят между два лагера - бранещите столицата Триполи въоръжени формирования, верни на Файез Сарадж, който оглавява правителството на националното съгласие (ПНС), и Либийската национална армия (ЛНА), командвана от фелдмаршал Халифа Хафтар. ЛНА заявява, че действа в интерес на временния министерски кабинет на Абдала Абдуррахман ат Тани, контролиращ източната част на страната с център Бенгази съвместно с действащото там подобие на парламент.

Войските на Хафтар първи тръгнаха в атака срещу позициите на правителството в Триполи, признато от по-голямата част от международната общност. В неделя, след няколко успешни военни операции, военновъздушните сили на ЛНА нанесоха серия удари по позициите на проправителствените сили в столично предградие. Според съобщенията в отговор също е била използвана авиация, а силите, лоялни към Сарадж, са се опитали да минат в контранастъпление.

Премиерът на правителството в Триполи обвини командващия ЛНА в предателство и опит за държавен преврат. Сарадж обеща всички участници в настъплението срещу столицата, включително самият Халифа Хафтар, да отговарят пред либийски и международни съдилища. Заплахи срещу летците от "триполитанската" армия отправя междувременно и маршалът - заявява, че смята да прочисти столицата "от терористите".

Защо положението се изостри точно сега? Причината е, че за 14-16 април е насрочена конференция за национално помиряване в Либия. С крайна цел обединяване на страната, избиране на единен лидер и правителство, създаване на обща армия. С други думи, възстановяване на поне привидна държавност. ООН дори е планирала още тази година пълноценни президентски избори в Либия.

И ето че преговарящите страни, по-специално правителството в Бенгази, "родовото гнездо" на убития от бунтовници либийски диктатор Муамар Кадафи, използват оръжия в опит да подсилят позициите си в навечерието на преговорите, а може би направо да вземат властта без никакви излишни консултации.

Напоследък преговорният процес бе доминиран от кабинета в Триполи, активно подкрепян от САЩ и голям брой европейски държави. Показателно е, че след началото на офанзивата в Бенгази дори се състоя среща на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш с командващия ЛНА Хафтар, за да бъде склонен последният към преговори с премиера Сарадж. Но резултат нямаше - според съобщенията разговорът бил "разочароващ", а фелдмаршалът се държал "предизвикателно".

На фона на настъплението дойде новината, че САЩ евакуират гражданите си, включително военнослужещите, от опасния регион. Преди това бе съобщено, че в либийския конфликт активно затъва и Русия. Тя уж доставяла оръжия на хафтаровата Либийска национална армия; на негова страна според редица медии действат и наемници или инструктори от руската частна военна компания "Вагнер".

Защо й е притрябвала тази история на Русия след войната в Сирия например, бонусите от която остават съмнителни (освен че нови оръжия бяха изпробвани в бойни условия, както заявиха пряко и цинично руските военни)? Тук навярно трябва да припомним "имперското величие" плюс "геополитическото влияние", получени от Кремъл, а и печалбите за конкретни руски "дейци".

Защото Либия означава газ и петрол - макар не в гигантски, но все пак къде по-големи количества, отколкото в споменатата Сирия. Да припомним и още нещо: през декември 2018 г. синът на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам, излязъл от затвора, където бе попаднал след либийската революция, на практика тутакси потърси подкрепа лично от Владимир Путин. "Наследникът" на диктатора правеше постъпки да се кандидатира в новите президентски избори и руското външно министерство заяви тогава, че не бивало никой да бъде изключен от политическия процес в Либия.

Като цяло излиза, че Москва има всички мотиви, за да потъне съвсем в либийските работи. Икономически интерес (участие в добива на петрол и газ), политически интерес (стремеж да сложи свое протеже начело на държавата), накрая и геополитически - желание да напакости на американците и европейците в поредната "гореща точка" от световната карта. Както и в случая със Сирия, в Москва със сигурност има хора, според които контролът над Либия в крайна сметка ще засили руските позиции в противопоставянето със Запада.

Какво следва оттук? Че е твърде вероятно страната ни много скоро да затъне между другото и в либийския конфликт. Колкото и да падат рейтингите, колкото и да растат протестите, участието в геополитически игри из региони, богати на горива, остава прекалено привлекателно за руския елит, за да го загърби доброволно. А днес нито у нас, нито в чужбина просто няма кой да възпре управляващата класа в Русия от поредната авантюра.
 

/БТА/