Судан – страна между Близкия изток и "Черна Африка", разкъсвана от конфликти

Судан, чийто президент Омар ал Башир бе свален вчера от армията след четири месеца на антиправителствени протести, е една страна, разкъсвана от конфликти от десетилетия.

Между Близкия изток и "Черна Африка"

Разположен между Субсахарска Африка и Близкия изток, Судан граничи със седем държави - Южен Судан, Централноафриканската република, Чад, Либия, Египет, Еритрея и Етиопия - и има излаз на Червено море.

Преди отделянето на Южен Судан през 2011 г. това бе най-голямата африканска страна. Площта й вече е близо 1,88 милиона квадратни километра, като част от тази територия е пустинна.

Мнозинството от 40,5 милиона жители (по данни на Световната банка от 2017 г.) на Судан са мюсюлмани, като за населението е характерно силно етническо разнообразие. Официалният език е арабският, а шериатът (ислямското право) е в сила от 1983 г.

Неправителствени организации и правозащитници критикуват съществуващата в Судан практика на принудителни бракове, по-специално на непълнолетни, пише Франс прес.

30 години на власт

През 1989 г. Омар ал Башир дойде на власт в тази страна, управлявана някога съвместно от Великобритания и Египет и обявила независимост през 1956 г. след военен преврат, получил подкрепата на ислямистите. Печели президентските избори през 2010 и 2015 г., бойкотирани от опозицията.

През 2013 г., по време на безпрецедентни демонстрации срещу покачването на цените на горивата с повече от 60 процента, загинаха десетки хора.

В началото на миналата година протестите срещу поскъпването на хранителните стоки бързо бяха преустановени, но само за да започнат отново през декември след тройното увеличаване на цената на хляба.

След четири месеца на демонстрации Омар ал Башир бе свален от власт от армията вчера.

Граждански войни и бунтове

След първата гражданска война (1955-1972 г.), във втория конфликт между Севера и Юга загинаха два милиона души между 1983 и 2005 г.

През 2005 г. мирно споразумение предостави на Юга автономия до произвеждането на референдум през 2011 г., след който Южен Судан обяви на 9 юли същата година своята независимост.

През пролетта на 2012 г. отношенията между Севера и Юга се влошиха в богатите на петрол гранични райони и се стигна до сражения между двете армии.

От 2003 г. западният судански регион Дарфур - голям, колкото Франция - е сцена на конфликт между суданските сили и бунтовници от етнически малцинства, които се чувстват маргинализирани. В този конфликт загинаха повече от 300 000 души, а 2,5 милиона бяха разселени, според ООН.

Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Башир за извършени военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в Дарфур.

Инфлация и недостиг на стоки

През 2011 г. отцепването на Южен Судан нанесе сериозен удар на икономиката на Судан, лишавайки го от три четвърти от неговите петролни находища и от по-голямата част от петролните му доходи.

Судан бе засегнат също така от 20-годишното американско икономическо ембарго заради предполагаеми нарушения на човешките права и връзки с тероризма. Ембаргото бе отменено през 2017 г., но Судан продължава да е в черния списък на САЩ на страните, поддържащи тероризма, и в резултат е избягван от чуждестранните инвеститори.

В Судан има инфлация от близо 70 процента и сериозна парична криза. В много градове има недостиг на хляб и горива.

Земеделието и животновъдството представляват между 35 и 40 процента от брутния вътрешен продукт на Судан, по данни на Световната банка. В страната има много незаконни мини за добив на злато.

Судан е една от най-бедните държави в света, като се нарежда на 167-о място от общо 189 в класацията на Програмата на ООН за развитие (доклад от 2018 г.).

Неизследвани археологически съкровища

Древните цивилизации в Судан са построили повече пирамиди от тези в Египет, но повечето от тях все още остават неизследвани.

Археологическият обект на остров Мерое (на 220 км северно от Хартум), включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство на човечеството, бе тема на изложба в Лувъра през 2010 г. Тази цивилизация (трети век преди Христа - четвърти век след Христа) е заела културните си характеристики от Египет на фараоните, от Гърция и Рим, прибавяйки и африканска идентичност. Писмеността й остава неразчетена.
 

/БТА/