Милениалите без собствен дом, но това не е лошо

Милениалите (т.нар. поколение Y – хората родени между 1980 и 2000 г.) прекарват много време, оплаквайки неспособността си да си купят собствен дом, която ги принуждава да продължават да плащат наеми. Ако знаеха какво е добро за тях от финансова гледна точка, те обаче щяха да искат да се придържат към наемите, пише Гари Шилинг в Bloomberg.

Общоприето схващане е, че поскъпването на жилищата създаде богатството на средната класа през по-ранните десетилетия. Това беше обаче само защото месечните плащания по заемите принудиха собствениците на жилища да спестяват и евентуално да погасяват ипотечните си дългове. По-голямата част от ръста на цените на еднофамилните къщи се дължи просто на по-големият им обем и по-луксозното обзавеждане.

От 1972 г. насам 30-годишната фиксирана лихва по ипотечните кредити в САЩ е средно 4,1%, което значи, че притежаването на имот струва на собственика по 3% годишно преди данъците, поддръжката, комуналните услуги и застраховката. Това е реална отрицателна възвращаемост. В този смисъл не е учудващо, че само една трета от милениалите имат собствени домове през 2016 г., в сравнение с половината от поколението Х, които са били на сходна възраст през 2001 г., както и половината от бейби бумърите през 1989 г.

По данни на Федералния резерв на САЩ домакинствата от поколението Y са имали средно нетно богатство от 92 хил. долара през 2016 г. или 40% по-малко от поколението Xs на същата възраст. Много милениали, родени между 1980 и 1996 г., навлязоха на пазара на труда по време на Голямата рецесия или скоро след това, когато възнагражденията бяха ниски, като те едва ли някога ще успеят да наваксат това изостване. Когато нивото на безработица скочи до 5%, както се случи тогава, нарастванети на приходите намаля с 10% през първото десетилетие от кариерата на новия служител.

Целият анализ четете тук