Необходима ли е суап линията между БНБ и ЕЦБ?

Вчера Европейската централна банка и Българската народна банка се договориха да сключат предпазно валутно споразумение (суап линия), за да осигурят евро ликвидност. То ще продължи до 31 декември 2020 г., или толкова дълго, колкото е необходимо. Размерът на суап линията е определен на 2 милиарда евро. Максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца.

"Основното предназначение е символично. То е да съобщи по един ясен и разбираем за пазарите начин, че БНБ има финансовата подкрепа от страна на Европейската централна банка за всякакви възможни случаи на очакване на предизвикана криза. От вида, че панически изведнъж всички хора ще си изтеглят парите от банките, което е невъзможно", каза финансистът Емил Хърсев пред Bulgaria ON AIR.

Той посочи, че левовете имат по-голямо от пълното покритие.

"Между 120-150% от цялата парична маса е покрита от наличностите в емисионното управление на БНБ. Това покритие не се държи в незабавно разполагаема форма. Това не са пари по текущи сметки. Евентуално ние всички да се опитаме да си вземем парите от банките, а те да поискат всички левове да бъдат сменени в евро, както е по закона за БНБ, би изисквало продажба на инвестиционните активи на емисионно управление, което би причинило загуба", допълни той.

Той припомни, че от 17 век насам банките работят по модела на т.нар. банкиране с частични резерви. Това означава, че банките не държат 100 % за всички депозити, които се влагат при тях.

Финансистът коментира, че суап линии се използват в страни, които имат валута с плаващ валутен курс.

"В страните с валутен борд, където Централната банка не може да кредитира. БНБ също не може да да кредитира никого, тя няма право", каза още той.

Хърсев добави, че суап линията не е необходима, но има хипотеза, че би била реално приложим инструмент.