Беше ли прекалено това, което алпинистите на К2 искаха от себе си?

Край на голямата комерсиална експедиция на връх К2 в Пакистан, в която загинаха българинът Атанас Скатов и каталунецът Сержи Минготе, беше официално обявен вчера.

В нея безследно изчезнаха още трима души - Джон Снори от Исландия, Али Садпара от Пакистан и Хуан Пабло Мор от Чили.

Със Сержи Минготе се запознах преди експедицията, а Али Садпара познавах покрай Симоне Моро, Алекс Чикон, Райнхолд Меснер и Нирмал Пурджа, казва той в интервю за БНР.

Тази комерсиална експедиция на К2 по принцип е много рискова - имаше много хора с различен опит. И най-лошото, което предполагах, е това, което написа и Райнхолд Меснер в “Газета дело спорт” - че бързината и лесният начин, по който Нирмал Пурджа и шерпите стигнаха до К2, са накарали останалите там да помислят, че не е толкова трудно, коментира журналистът.

Според него шефът на експедицията е имал добра стратегия и е поставил така нещата пред всички, които са тръгнали на 5 февруари - казал им е за колко точно време трябва да стигат между различните лагери, тези времена е трябвало да бъдат спазвани. Който не е могъл да спазва тези времена, е трябвало да тръгва назад, да се връща.

Само двама са направили това, което той им е казал да правят. Всички останали по собствено желание са продължили нагоре. И в Лагер 3 се е оказало, че са много повече от това, което е трябвало, и затова палатките са били недостатъчни, а палатките дори са били повредени от вятъра, посочи Филипини.

По думите му, когато са пристигнали в Лагер 3 и не са могли въобще да спят, тогава са си дали сметка, че са прекалили, и някои са тръгнали обратно. Само групата на Джон Снори са били преди това решили да тръгнат нагоре. Те и преди това направиха опит да изкачат върха. Техният опит може да бъде разбран. За другите - беше прекалено това, което искаха от себе си, смята Филипини.

"Аз почти не спах и всички тези часове ги преживях много драматично, мислейки за трагедията, особено за Саджид - синът на Али, който остави баща си там, в планината... Бил е задължен да го остави. Мога само да си представя какво му е минало през главата, когато е трябвало да вземе решението да го остави. За да спаси Саджид своя живот, е трябвало да слезе и това го е отказало от опита да помогне на баща си и от надеждата, че може да го спаси. Той е трябвало да избира между тези два варианта... Познавам и други майки, които са останали вдовици с деца. Спомням си трагедията с Боян Петров, познавам съпругата и на Томек Мацкиевич... Нямам думи... Няма думи, които биха могли да успокоят... Вчера си писахме с Ано, вдовицата на Томек, защото всеки път, когато има някакъв инцидент със смърт в планината, тя изживява отново и отново тази драма... Надявам се децата на тези мъже да бъдат по-силни, да преодолеят и да забравят по някакъв начин инцидента. Но те никога няма да забравят бащите си", заявява журналистът.