Въпросът: Произлязъл ли е коронавирусът от лаборатория?

Университетът в Хамбург разпространи проучване на един професор, според което коронавирусът е създаден в лаборатория в Ухан. Защо то не може да бъде наречено "научно изследване"?

Въпросът "откъде произлиза вирусът SARS-CoV-2" вълнува целия свят от самото начало на пандемията. Двете
основни теории гласят, че или вирусът е тръгнал от пазар в Ухан, пренесен от животно на човек, или се е появил в резултат на инцидент в Института по вирусология в китайския град, пише Дойче веле.

Във Фленсбург заразите с коронавирус направо експлодират - въпреки ограниченията от началото на декември. Смята се, че поне половината нови инфекции се дължат на британската мутация.

Професорът от хамбургския университет Роланд Визендангер подкрепя втората теория с току-що излязлото проучване за произхода на пандемията. Тъй като, както е подчертано в текста, "научно базирани стриктни доказателства" за теориите за произхода няма, професорът привежда друг вид свидетелства: от научни статии, публикации в медиите и социалните мрежи, както и от разговори с международни изследователи. Работата по анализа е продължила през цялата 2020-а година.

Визендангер стига до извода, че "както количеството, така и качеството на свидетелствата говорят еднозначно за това, че причината за настоящата пандемия е лабораторен инцидент в Ухан". Такава е констатацията в неговия труд, която тутакси се натъкна на остри критики. Но все пак доколко солидна е научната база, на която той стъпва?

Кой е професор Визендангер?

Роланд Визендангер е физик, професор в Института за наноструктурна физика и физика на твърдото тяло в Хамбургския университет. Както се вижда от "Гугъл Наука", до края на 2020-а година той е бил цитиран в научни публикации 36 000 пъти, което говори за определено реноме.

В интервю за ДВ професорът подчертава, че намирането на произхода на пандемията е "изключително важно, тъй като става дума за предприемането на съответни действия, които биха предотвратили подобни пандемии в бъдеще." В работата си той всъщност обобщава вече известни факти и свидетелства, които са в полза на теорията, че коронавирусът се е появил в лаборатория в Ухан.

Пред ДВ австрийският физик и публицист Флориан Айгнер заявява, че "един научен труд трябва да отговаря на два основни критерия: Първо, с него трябва да се покаже, че настоящото ниво на знания е познато и разбрано. И второ - той трябва да съдържа нещо ново." Например данни или събития. "В този случай тези два критерия не са изпълнени. И ми се струва, че и г-н Визендангер е наясно с това."

Прекалено много цитати от ненаучни източници

Трудът на професора по някои показатели дори не отговаря на изискванията, които Хамбургският университет отправя към научните работи на студентите. Така например струпването на цитати би трябвало да се избягва, защото в противен случай остава впечатлението, че авторът избягва споделянето на собствени формулировки. А Визендангер е включил в работата си няколко странични цитати, в резултат на което читателят трудно би могъл да установи кои точно са лично написаните от автора абзаци. При това най-голям дял в цитатите - 31 от общо 71 източника - са статии от печатни и онлайн медии.
 
Пред ДВ Визендангер подчертава, че медийните публикации са важни за проследяването на процесите от последната една година. Той не можел да разбере и защо е обект на критики във връзка с използването на постове от социалните мрежи. Та нали за определени събития сведения могат да се намерят само там, а не в научните публикации, казва той.

Това принципно е така, но някои от използваните източници се приближават сериозно до конспиративните теории или са пример за несериозна журналистика. Като например статии от портала GratGameIndia, който в последните дни публикува видео, в което създателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг уж признава, че ваксините срещу коронавирус променят човешкото ДНК. Или новина как германски монахини били продали 175 сирачета за сексуални услуги. Или пък от Epoch Times - медийна група, която поддържа десните популисти в западните държави и е известна с това, че разпространява фалшиви информации.

Липсва проверка и оценка

По този и по други поводи от цитатите в научния "труд" от Хамбург австрийският учен Флориан Айгнер посочва, че "професор Визендангер очевидно не се отнася особено критично към източниците си, а е събрал това, което подкрепя неговата теза". А има и още нещо - професорът от Хамбург е публикувал работата си в портала ResearchGate, където всъщност всеки би могъл да публикува трудовете си, без те да са преминали качествена проверка. В своя защита Визендангер заявява, че използвал този портал, за да достигне до максимално широка публика, понеже в специализираните издания достъпът до статиите е платен.

Заключение

Публикацията на Визендангер може да се разглежда като проучване, което събира възможни доказателства за теорията за лабораторния произход на SARS-CoV-2. Тук не оценяваме тази теория и качеството на доказателствата. Но университетският професор не се придържа към някои основни критерии за научна работа, така че публикацията не може да се нарече научно изследване.