За три дни изчезна огромно езеро в Антарктида

Огромно, покрито с лед езеро в Антарктида изчезна внезапно и учените се притесняват, че това може да се повтори, информира БГНЕС, позовавайки се на "Спейс".

В този акт на изчезване, който според изследователите се е случил през зимата на 2019 г. на ледения шелф Амери в Източна Антарктида, около 600 до 750 милиона кубически метра вода - приблизително два пъти обема на залива Сан Диего – са изтекли в океана.

Учените, използвали сателитни наблюдения, за да заснемат шокиращия акт на изчезване, казват, че езерото се е източило за около три дни, след като леденият шелф под него се е оттеглил.

"Ние вярваме, че теглото на водата, натрупана в това дълбоко езеро, е отворило цепнатина в ледения шелф под езерото, процес, известен като хидрофрактура, в резултат на което водата се е оттекла към океана отдолу", каза Роланд Уорнър, глациолог от Университета в Тасмания и водещ автор на ново проучване, описващо събитието. Той добави, че след изпускането на водата "потокът в океана отдолу е бил като потока над Ниагарския водопад, така че трябва да е било впечатляваща гледка".

Хидрофрактурата (естествен процес, използващ същите физически принципи като хидравличното разбиване или фракинг, използвано за извличане на петрол или газ) възниква, когато водата, която е по-плътна и вследствие на това по-тежка от леда, разкъсва гигантски пукнатини в ледените покривки и след това се оттича в морето. Процесът оставя след себе си гигантска цепнатина, която компрометира структурната цялост на леда като цяло. Тъй като езерата и потоците от разтопена вода се размножават по повърхността на Антарктида, изследователите са загрижени, че нарастващите обеми на повърхностната стопена вода могат да доведат до повече събития на хидрорфрактура, които могат да доведат до срутване на ледените шелфове, включително частите, които са закрепени към земята, като по този начин издигат морското равнище над текущите прогнози.

"Очаква се антарктическото топене на повърхността да се удвои до 2050 г., което поражда опасения относно стабилността на други ледени шелфове", пише екипът в своето проучване, публикувано на 23 юни в списание "Geophysical Research Letters". "Процеси като хидрофрактура и огъване остават недостатъчно проучени, а моделите на ледените покривки все още не включват реалистично третиране на тези процеси." (Става дума за огъване на долната страна на ледения шелф от теглото на стопената вода над него и друга потенциална причина за разпадането на ледените шелфове.)

Уорнър и колегите му са направили въздушни измервания на драматичното изливане на езерото с наблюдения от спътника ICESat-2 на НАСА, който отчита показанията, като отблъсква импулсите лазерна светлина от интересуващата цел и измерва времето, необходимо на импулсите да бъдат отразени. От това забавяне на времето учените са в състояние да изчислят котата на целта.

След потопа, районът около езерото, сега без теглото на водата, се е издигнал на 36 метра от първоначалното си положение и има огромна пукнатина, наречена ледена долина, която е издълбала площ от около 11 квадратни километра по коритото на езерото. През лятото на 2020 г. езерото се пълни с вода само за няколко дни, с пиков прилив от 1 милион кубически метра на ден. Дали тази вода ще създаде нови фрактури, за да изчезне или вече изчезва през старата фрактура и навлиза в океана, не е ясно, според изследователите.

"Може отново да се натрупа стопена вода или да се оттича по-често в океана", каза Уорнър. "Изглежда, че фрактурата се е отворила за кратко време през летния сезон на топене през 2020 г., така че със сигурност е обект на наблюдение. Това събитие реално повдига нови въпроси за това колко често тези дълбоки ледени езера са на ледените шелфове и как те се развиват."