Модната индустрия напуска евтините производствени бази в Азия

Модни марки като Benetton все повече се отклоняват от глобалните вериги на доставки и евтини производствени центрове в Азия, в промяна, която може да се окаже трайно наследство от пандемията от COVID-19.

Италианският Benetton приближава производството до дома си, засилвайки производството в Сърбия, Хърватия, Турция, Тунис и Египет, с цел да намали наполовина производството в Азия от края на 2022 г., каза изпълнителният директор Масимо Ренон пред "Ройтерс".

Тенденцията засяга голяма част от индустрията, тъй като натоварените линии на доставка доведоха до увеличаване на разходите и времето за доставка, подкопавайки бизнес модела, който се оказа популярен през последните 30 години.

„Стратегическо решение е да има по-голям контрол върху производствения процес, а също и върху транспортните разходи“, каза той и добави, че групата вече е изместила над 10% от продукцията от страни като Бангладеш, Виетнам, Китай и Индия тази година.

„Днес контейнер за доставка, който преди струваше 1 200–1500 долара, може да струва 10 000–15 000 долара, без да е сигурно датата на доставка.“

Десетократният скок на разходите за морски превоз се дължи на недостига на налични кораби, каза Ренон, чиято компания реализира по-голямата част от продажбите си в Европа, но премести производството в страни с по-ниски заплати в началото на века.

Транспортният проблем разтърсва няколко компании в областта на облеклото и по-широката потребителска индустрия. Hugo Boss също се стреми да доближи производствените операции до своите пазари, например, докато Lululemon, Gap и Kohl казват, че ще разчитат повече на далеч по-скъпи въздушни товари, за да избегнат изчерпване на наличностите през ваканционния сезон.

Ренон, който пое кормилото на Benetton миналата година, е изправен пред задачата да съживи компанията, която направи името си през 80-те години на миналия век с отличителните си смели цветове.

Той каза, че дори и производствените разходи да останат с 20% по-ниски във Виетнам и Бангладеш спрямо средиземноморските страни, тази полза се компенсира от по-дългите срокове, предизвикани от недостатъците на предлагането.

"От средно време за изпълнение от четири-пет месеца, днес можем да достигнем седем-осем месеца (от Азия) предвид липсата на кораби."

За разлика от това, когато дрехите се произвеждат в Египет, доставката до складове и магазини в Европа може да бъде съкратена до два месеца, каза Ренон. В случай на дрехи от вълна, които тя произвежда в Сърбия и Хърватия, това може да отнеме само четири-пет седмици, добави той.

В тези две страни, както и в Тунис, Benetton планира да увеличи производството на собствените си обекти, докато в Египет и Турция работи с доставчици.

В индустрията се възприемат различни стратегии. Пазарният лидер и пионер на бързата мода Inditex, собственик на Zara, базира 53% от производството си наблизо - на родния си пазар Испания, Португалия, Мароко и Турция, според годишния си доклад за 2020 г.

За сравнение, основният му конкурент H&M разчита на Азия за около 70% от производството си, според анализатори. Критиците на този подход казват, че това поставя компанията в неравностойно положение спрямо пъргавите съперници по отношение на навлизането на нова мода в магазините.

За онези играчи, които решат да преместят производството по-близо до своите пазари, или „близкия доход“, новите инвестиции означават, че е малко вероятно да има обрат в близко бъдеще.

Консултантската фирма AlixPartners заяви, че преходът към по-регионални или дори национални вериги за доставки е стабилен.

„Колкото по-глобални са веригите за доставки, толкова повече неща могат и ще се объркат“, се казва в доклада й за прекъсването, причинено от COVID-19.

Новият изпълнителен директор на Hugo Boss Даниел Гридър заяви този месец, че очаква да произвежда повече стоки по-близо до мястото, където се продават в бъдеще. Той добави, че компанията има собствено производствено предприятие в Турция, произвежда части от обувки в Италия и костюми по поръчка в централата си в Метцинген, Германия.

Има и други фактори, които играят роля в зараждащото се напускане на Азия от индустрията.

Дори преди COVID-19 нарастващите разходи за труд в региона отслабваха привлекателността на региона на западните марки.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria