Тайван: Заплахата от Пекин е по-сериозна от всякога

Правителството на Тайван смята, че Китай търси пореден "претекст за упражняване на бъдещата си атака" срещу острова. Това заяви тайванският външен министър Джоузеф Ву в интервю за в. "Гардиън".

Той допусна, че комуникацията между двете страни може да намалее още повече сега, когато Си Дзинпин си осигури трети мандат като китайски президент и последвалите извънредни политически чистки на съперници, членуващи в Китайската комунистическа партия, прекъснаха и малкото останали неофициални връзки.

По думи на Ву китайската военна заплаха "става по-сериозна от всякога", след като нахлуванията на военни самолети в отбранителната зона на Тайван се увеличиха петкратно от 2020 г. насам.

Най-сериозната проява на военна активност от страна на Пекин бяха ученията с бойни стрелби през август, организирани след след посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе.

Тогава китайски служители заявиха, че ученията, включващи изстрелвания на ракети, са тест на блокадни тактики, които някой ден действително ще използват срещу Тайван. Анализатори отбелязаха, че мащабът на ученията предполага, че те вероятно са били планирани отдавна, а посещението на Пелоси просто и предоставило политически претекст на Пекин.

"И ние сме напълно сигурни, че китайците може да искат да използват друг претекст за упражняване на бъдещите си атаки срещу Тайван. Така че това е военна заплаха срещу Тайван", подчерта сега Ву.

Министърът посочи, че се засилват не само военните усилия на Китай, но и "комбинираният натиск", включващ икономическа принуда, кибератаки, когнитивна и правна война и дипломатически усилия Тайван да бъде изолиран в международен план.

С нарастващия брой нахлувания в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван - от 380 китайски бойни самолета през 2020 г. до над 1500 тази година - съществува нарастващ риск от произшествия, които могат да доведат до ескалации. В миналото напрежението около подобни инциденти е било потущавано чрез диалог между двете страни, но след избирането на настоящия президент на Тайван Цай Инуън през 2016 г. Пекин прекъсна официалните връзки.

Ву заяви, че преди това Тайван е поддържал някои линии за комуникация чрез тайвански бизнесмени и академици, които са имали "добри връзки с китайската страна".

Тъй като Си беше преизбран за трети мандат на 20-ия конгрес на партията обаче, последва голяма чистка в партийните редици и тези врати се затварят, обясни той.

"Това е така, защото китайската правителствена система е станала изключително авторитарна. Не е като в миналите времена, когато обикновените академични среди можеха да пишат препоръки до централното правителство и да се свържат с ключовите лица, вземащи решения, така че да ни кажат какво мислят висшите лидери", допълни Ву.

През тези няколко години виждаме, че китайските академични среди се страхуват да говорят неща, различни от китайската пропаганда, изтъкна той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.