Проблемите пред бизнеса: Липса на кадри, корупция, престъпност

Липса на квалифицирани кадри, недоволство от резултатите в борбата с корупцията и престъпността, както и по отношение на политическата и социална стабилност у нас, са сред основните проблеми, посочени от представители на бизнеса в анкета за бизнес средата в България, проведена от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Резултатите от допитването бяха представени на пресконференция днес от главния управител на камарата Митко Василев.

ГБИТК провежда от 2005 г. анкета за бизнес средата в България сред своите членове. В допитването тази година участват 84 представители на фирми членове на ГБИТК, като анкетата е направена в периода от 13 февруари до 17 март в 16 страни от Централна и Източна Европа. 78 процента от участвалите фирми са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители, а 22 процента са големите компании. Членовете на ГБИТК в голямата си част са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, а също и германски инвеститори у нас.

Германия е търговски партньор номер едно на България и най-важният чуждестранен пазар за български продукти и услуги, отбелязаха от ГБИТК. За 2022 г. търговският стокообмен между двете страни е 12,08 млрд. евро, което е повишение с 23,2 процента спрямо 2021 г.

Недостигът на квалифицирана работна ръка е посочен от компаниите като един от най-големите рискове през следващите 12 месеца - 66 процента, следван от разходите за труд - 61 процента, цените на електроенергията - 45 процента и рамковите условия на икономическата политика - 42 процента.

На въпрос за отражението на недостига на квалифицирани кадри върху бизнеса, 63 процента от анкетираните посочват увеличаването на разходите за труд, 45 процента отбелязват, че ще намалее производството и предлагането на услуги. За да смекчат последиците от недостига на квалифицирани кадри, 74 процента от фирмите възнамеряват да разширят обхвата на вътрешнофирмените си обучения, 59 процента да повишат дигитализацията, 55 процента предвиждат да увеличат заплащането над средното на пазара, 49 процента обмислят да засилят сътрдуничеството си с образователни институции.

По отношение цената на работната ръка 42 процента от фирмите заявяват, че са доволни или много доволни. Едва 14 процента са доволни от качеството на академичното образование и 15 процента - от качеството на професионалното образование, показва анкетата.

Във връзка с решаване на проблема с липсата на кадри у нас, Митко Василев каза, че Управителният съвет на ГБИТК е взел решение Камарата да подготви и осъществи различни инициативи през тази и през следващата година, посветени на фокусната темата "Специалисти и таланти за благосъстояние и растеж".

Данните показват още, че 17 процента от анкетираните оценяват настоящата икономическа обстановка в България като добра, 68 процента я определят като задоволителна. 25 процента от фирмите смятат, че развитието на българската икономика ще се подобри през настоящата година спрямо предходната, 52 процента не очакват промяна.

84 процента от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни от борбата с корупцията и престъпността, и е необходимо да се положат много повече усилия. В оценката на факторите "правна сигурност" и "прозрачност на обществените поръчки", "по-скоро недоволни" и "много недоволни" са съответно 53 процента и 75 процента от участвалите в допитването. Според анкетата доверието в публичната администрация остава непроменено спрямо 2022 г., където доволни са 11 процента. 51 процента заявяват, че са много недоволни по отношение на политическата и социална стабилност у нас. Спрямо фактора "предвидимост на икономическата политика" нивото на удовлетвореност е 7 процента "доволен" и 28 процента "средно доволен", показва допитването. По отношение на критерия за "данъчна тежест" доволните са 70 процента.

Анкетата показва още голяма удовлетвореност на компаниите от членството на България в ЕС - 86 процента. Увеличава се също положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута - 81 процента от анкетираните отговарят, че желаят въвеждането на еврото спрямо 55 процента през 2022 г. 94 процента от фирмите одобряват присъединяването на страната ни към Шенген. /БТА, Анелия Цветкова/