Мозъкът на самотните хора работи по различен начин

Невровизуални тестове на 66 млади хора откриха значителни контрасти в начина, по който мозъкът на самотните хора обработва информация в сравнение с този на техните връстници.

Изследването на Калифорнийския университет установи, че значителни разлики съществуват не само между самотните и несамотните доброволци, но и между отделните самотници.

"Беше изненадващо да установим, че самотните хора дори по-малко си приличат помежду си", казва психологът Елиза Баек.

И така, какво се случва в мозъците на хората, които се смятат за социално изолирани? Неразбирането може да е важна причина за това, че някои хора се чувстват откъснати от другите, а Баек и колегите ѝ искат да разберат повече за тази връзка.

Всички ние вероятно сме изпитвали самота през живота си - емоционално състояние, когато усещаме разминаване между желаните и реалните си взаимоотношения. Самотата често е свързана повече с качеството на взаимоотношенията ни, отколкото с тяхното количество, и влияе на здравето ни по множество начини.
В своето проучване, проведено сред 66 студенти от първи курс на възраст между 18 и 21 години, изследователите използвали функционален магнитен резонанс (фМРТ), за да наблюдават мозъчната активност, докато студентите гледали 14 видеоклипа.

Съдържанието трябвало да бъде достатъчно ангажиращо, за да се сведат до минимум разликите в данните, произтичащи от блуждаенето на ума на участниците по време на изпълнението на задачата. Темите във видеоклиповете варирали от сантиментални музикални клипове до изображения на партита и спортни събития.
Участниците попълнили скалата на UCLA за самотата - самооценка за измерване на чувството им за самота и социална изолация, и били разделени на две групи въз основа на резултатите: самотни и несамотни (такива, които не изпитват самота).

Баек и екипът анализирали как 214 различни области на мозъка реагират с течение на времето на стимулите във видеоклиповете, като сравнили активността на различните хора във всяка област на мозъка, за да видят колко сходни или различни са техните реакции.

Докато хората, които не са самотни, били повече или по-малко сходни в неврологично отношение, лицата с високи нива на самота, независимо от това колко приятели са имали, е било по-вероятно да имат уникални мозъчни реакции.

"Нашите резултати показват, че самотните хора възприемат света по начин, който не е сходен с този на техните връстници и помежду им", пишат Баек и колегите ѝ в публикуваното в списание „Psychological Science“ проучване, "което може да допринесе за намаленото чувство за разбиране, което често съпътства самотата."
Разликите в невронните реакции между самотните хора и техните връстници са ясни в мрежовите региони на режима по подразбиране, където подобни реакции са свързани със споделени перспективи и субективно разбиране. Самотата е свързана и с по-ниски сходства в регионите, участващи в системата за възнаграждение на мозъка.

Когато отчитали демографското сходство, действителната социална изолация и приятелствата между хората, тези връзки все още съществували.

Не е ясно дали уникалната обработка при самотните хора е причина или резултат от тяхната самота, но липсата на споделено разбиране със сигурност може да повлияе на взаимоотношенията, които хората могат да изградят.
"Фактът, че те не намират общо със самотните или несамотните хора, прави постигането на социална връзка още по-трудно за тях", казва Баек.

Да бъдеш самотен може да бъде ужасно и не винаги очевидно за околните. Това усещане за липса на връзка може напълно да обърка психическото и физическото здраве.

Надяваме се, че по-нататъшните изследвания ще успеят да открият как да помогнат на самотните хора да се чувстват по-свързани и разбрани.