Разкриха тайната на здравината на сградите на древните римляни и маите

Учени разкриха тайната на здравината на сградите, построени от древните римляни и маите, съобщи Асошиейтед прес. Римски крайбрежни съоръжения, скулптури на маите, китайски стени - древните постройки на възраст хиляди години могат да бъдат видени и днес.

Междувременно срокът за експлоатацията на съвременните сгради и съоръжения тече - животът на модерните постройки е предвиден да продължи между 50 и 100 години.

Все повече учените изследват древните сгради с цел да открият каква е причината те да издържат хилядолетия. В списъка с материали, съдържащи се в древните структури, се срещат изненадващи съставки като кора на дърво, вулканична пепел, ориз, бира и дори урина.

Независимо че сред днешните сгради и съоръжения има небостъргачи и метални конструкции, те не могат да съперничат на древните материали от гледна точка на издръжливост. Климатичните промени също увеличават необходимостта от по-устойчиви конструкции. Според доклад на ООН строителната индустрия е отговорна за над една трета от глобалните въглеродни емисии. Производството на цимент отделя повече от 7 процента от емисиите.

Традиционните строителни "рецепти" на маите или древните китайци могат да бъдат използвани в съвременното строителство по много устойчив начин, каза Карлос Родригес-Наваро, специалист по културно наследство от университета в Гранада, Испания.

Много изследователи се обръщат към Древния Рим за вдъхновение. Античните архитекти като Витрувий например са използвали смес от калциев оксид и вулканичен пясък, вода и чакъл. Сега учените смятат, че са открили причината за здравината на римските постройки. Изследване, публикувано по-рано тази година, направено от  строителния инженер Адмир Масич от Масачузетския технологичен институт, предполага, че здравината на римските конструкции се дължи на парчетата варовик, които са разпръснати в строителния разтвор, вместо да бъдат смесени равномерно. Досега изследователите смятаха, че това е знак за недостатъчно добро размесване на съставките. След анализ на проби от Приверно - древен град близо до Рим, учените са открили. че парчетата може да подхранват способността на материала да се самовъзстановява. При образуването на пукнатини водата може да проникне в бетона. Водата активира парчетата варовик, предизвиквайки нова химична реакция, която води до запълване на повредените участъци.

Мери Джаксън от университета в Юта смята, че ключът към здравината на древната смес може да бъде вулканичният материал, използван от римляните. Строителите са използвали вулканични камъни в строителната смес. Този естествено реактивен материал се е променял с времето и е взаимодействал с другите елементи.

Способността на материала да се адаптира във времето е тайната на гениалността, смята Джаксън.  

Варовикови скулптури и храмове на древните маи в Хондурас са останали незасегнати от времето след повече от хиляда години. Според изследване, публикувано по-рано тази година, тайната на тази издръжливост може да се крие в дърветата, които никнат между тях. Местни зидари направили експеримент с екстракт от дървета. При добавянето на екстракт, получен от накисната във вода кора, към строителната смес, изследователите са открили, че получената смес е много издръжлива срещу химическо и физическо увреждане. Парчетата органичен материал се включват в молекулярната структура на строителната смес, имитирайки здравите естествени структури като черупки на миди и морски таралежи.

Изследвания са откривали множество случаи на органичен материал в строителството - плодов екстракт, мляко, извара, бира, тор. Хоросанът на Великата китайска стена и Забранения град съдържа следи от оризово нишесте.

Древните строители са слагали какво ли не в сместа, а днес ние разполагаме само с оцелелите постройки, каза Сесилия Пеше от университета в Шефийлд, Великобритания. Някои материали обаче са включвани умишлено - например в Индия, където са използвани треви, които са помагали на сградите да устоят на влагата. Влагането на нерафинирана захар пък е било с цел защита от увреждане от солта. В зони с висок риск от земетресения са използвани свръхлеки тухли от оризови люспи.

Строителите са познавали региона, условията, климата, а материалите са подбирани в съответствие с тях.

Днес строителите не могат да копират древните рецепти за смеси. Не можете да построите небостъргач с материали от римско време, той ще се срине на третия етаж, коментират учените. Но някои от древните материали се влагат в модерните смеси в рамките на различни проекти.
(БТА, Розалия Благоева)