Анализ: Неравенството на доходите расте в 60% от страните

Неравенството на доходите е високо и расте в 60 на сто (64 от общо 106) от страните с ниски и средни доходи, взели помощи или заеми от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

Това сочат данни на нов анализ на "Оксфам", разпространен преди започващите днес пролетни срещи на МВФ и СБ и получен в БТА.

Данните показват, че неравенството на доходите през последното десетилетие расте в 37 страни, включително Буркина Фасо, Бурунди, Етиопия и Замбия и остава високо в общо 42 страни, сред което Гана, Хондурас и Мозамбик.

"МВФ и Световната банка казват, че борбата с неравенството е приоритет за тях, но в същото време подкрепят политики, които вбиват клин между богатите и останалите. Обикновените хора страдат все повече с всеки изминал ден заради намаленото обществено финансиране на здравеопазването, образованието и транспорт. Това лицемерие на високо ниво трябва да бъде прекратено", казва Кейт Доналд, шеф на офиса на "Оксфам" във Вашингтон.

"Миналата година Световната банка за прът път в 80-годишната си история се съгласи да започне борба с неравенството, което е знаков ход. Но ако банката е сериозна в тези си намерения, първият тест за тази политика е как да бъдат отпускани средства на най-бедните страни по света, което ще се обсъжда на пролетните срещи", допълва Доналд.

Дарителските вноски към Международната асоциация за развитие (IDA) на банката, която предоставя грантове или заеми с ниски лихви на най-бедните страни по света, повече от половината от които са в Африка, остават на едно и също равнище през последните години въпреки растящите нужди. Президентът на СБ Аджай Банга призова правителствата на страните дарители да направят следващите вноски към IDA "най-големите за всички времена".

Държавите с ниски доходи са изправени и пред дългова криза, което прави попълването на IDA още по-спешно. Растящите дългови и лихвени плащания отклоняват оскъдните ресурси от ключови сектори като образование, здравеопазване и социални грижи и заплашват да подрият трудно постигнатите цели на развитието. Въз основа на анализите на СБ "Оксфам" твърди, че страните, отговарящи на изискванията да получават помощи от IDA, са свръхзадлъжнели и е необходимо близо половината (45 на сто) от дълговете им да бъдат опростени.

По-високи данъци върху доходите и състоянието на богатите може да събере трилиони долари, за да попълни недостига в IDA и дупките във фондовете за развитие и борба срещу промените на климата в страните с ниски и средни доходи. Срещата на финансовите министри на страните от Г-20 във Вашингтон в рамките на пролетните среща може да изиграе важна роля при реализацията на тези инвестиции. Бразилия, която сега председателства Г-20, се обяви за глобален план, гарантиращ, че свръхбогатите ще плащат своята част. Франция подкрепи този проект, а всяко глобално споразумение трябва да гарантира, че свръхбогатите биват облагани достатъчно амбициозно, за да бъде намалено неравенството. Например, годишен нетен данък богатство в размер на 8 процента ще е необходим, за да свие богатството на милиардерите.

"Не можем да се крием зад извинението "не можем да си го позволим" - парите са налице. Те просто не текат в правилната посока. Държавите донори спешно трябва да увеличат вноските си в IDA, а Г-20 трябва да продължи по пътя за постигане на глобална сделка за облагане на супербогатите. Това е част от гаранциите, че богатите страни и богатите хора плащат справедлив дял в битката срещу неравенството и климатичната криза", заключава Доналд.