Съдбите зад стените на сградите на "Брутализма" в бившия СССР

През десетилетието след Втората световна война от Великобритания се появи нова вълна от архитектурен дизайн. С участието на монолитни блокове от суров бетон и стомана, името му добре обобщава външния му вид - Брутализъм.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

An alternate angle of the Aul Residential Complex in Almaty, Kazakhstan 🇰🇿 📷💪 #concretecitizens #brutalism #architecture #almaty #brutal #kazakhstan #brutal_architecture #kazakh #brutalist #socmod

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Май 18, 2020 в 2:57 PDT

Брутализмът бързо се утвърди в цяла Европа, но никъде не беше приет по-ентусиазирано, отколкото в СССР. Там стилът сякаш най-добре съобщава за стремежа към марксизъм от космическата епоха и се превръща в естетика за неизброими хиляди граждански сгради и високи апартаменти.

Днес обаче тези сгради са презирани, тъй като напомнят за съветското минало. Някои от тях се събарят, в някои региони, те продължават да се строят мълчаливо и внушително.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tharrr she grows. An alternate perspective of the monstrous Romanita Tower in Chisinau, Moldova, at two very different times of the day 🇲🇩🌧☀️ #concretecitizens #architecture #brutalism #chisinau #brutal #moldova #brutalist #romanita #soviet #brutalistarchitecture #ussr #brutalist_architecture #socialistmodernism

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Мар 29, 2020 в 6:38 PDT

Фотографът от Мелбърн Алекс Шолчър е прекарал последните две години от живота си пътувайки през бившия Източен блок, от Грузия до Молдова и от Казахстан до Киргизстан, документирайки оцелелите сгради на "Брутализма" и хората, които ги обитават. Със своя проект "Конкретни граждани" той разказва историите на хората, които продължават да живеят в тези съветски гиганти. 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Cholpon inside the Mikrorayon 10 apartment complex in Bishkek, Kyrgyzstan. Of all the portraits I took for this project, this was by far the most surreal experience for me. One of those moments as a photographer where you almost feel like you’re not really there, mostly out of sheer disbelief at the subjects willingness to participate. Cholpon did not say much, although she seemed absolutely baffled that I had any interest in the building at all. In former Soviet states, Brutalist architecture is often overlooked or ignored completely, with many people favouring newer and more modern builds. Today is the last chance to catch my ‘Concrete Citizens’ exhibition at @sunstudios in South Melbourne. The frames come down tomorrow so go check it out! 🇰🇬🔥📷 #concretecitizens #portrait #documentary #kyrgyzstan #bishkek #frunze #kyrgyz

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Мар 2, 2020 в 5:28 PST

Пред VICE Алекс споделя, че мащабните сгради го впечатлили, след като видял няколко поста в Instagram: "Помислих си: "Леле, това е лудост!" Това е толкова дистопично, толкова е потискащо и страшно, но е и наистина интересно." И така той се озовава в бившите държави от съветския блок. Първо започва да снима сградите, като най-интересна му се струва Nutsubidze Plato - три блока свързани с мостове помежду си. Тогава му хрумва и идеята - да, сградите са интересни, но историите на хората, които живеят в тях са още по-интересни.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sardor in his living room at the Aul Residential Complex in Almaty, Kazakhstan, where his son was asleep on the floor after a night shift. This is the last week my ‘Concrete Citizens’ exhibition will be up at @sunstudios so go take a look if you haven’t done so already 🇰🇿🙏😴 #concretecitizens #portrait #kazakhstan #almaty #pink #documentary #kazakh

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Фев 25, 2020 в 5:43 PST

В бруталистичните сгради живеят хора от целия спектър. Някои от тях обичат мащабните блокове, в които живеят, заради  общността, която обитава сградата, или гледката, която имат от дома си, или факта, че тези сгради са наистина добре и здраво построени. Възрастните хора дори се се гордеят с това, че живеят в тях, защото имат толкова мили спомени от Съветския съюз - а тези сгради често представляват именно това - спомен за СССР, макар и за някои, не толкова мил.

Друга група от хората ненавиждат съветските гиганти. Те ги намират за грозни и са шокирани, че дори има хора, на които подобна архитектура им харесва. "Това е проклятието на тяхното съществуване", казва Алекс и споделя, че зад стените им има много много бедност: много хора, чийто хол е и тяхната спалня, много тъжни истории и доста разтърсващи съдби.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

From left to right: Aisuluu, Nurislam, Abdulshakhid, Mairam and Aibyike, inside their living room at the Mikrorayon 10 apartment complex in Bishkek, Kyrgyzstan 🇰🇬📷👩‍👩‍👧‍👦 #concretecitizens #portrait #kyrgyzstan #bishkek #family #documentary #kyrgyz

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Мар 14, 2020 в 11:04 PDT

Възрастните хора в бруталистичните гиганти страдат много, тъй като асансьорите често се развалят, а те не могат да се изкачат по стълбите. В апартаментите лятото жегата е нетърпима, а хората са наистина много бедни.

"Имаше една жена на около 60 години, която живееше в апартамент с много флорални мотиви и котката си. В момента, в който й направих снимка, тя започна да плаче. Имаше много недоволни хора, най-вече в Молдова и в Киргизстан. Повечето имаха купища деца. Един човек имаше осем деца в апартамента си. Невъзможно е дори да си представим, че много хора живеят в толкова малък апартамент", разказва Алекс.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

64 year old Valentina in the Romanita Tower in Chisinau, Moldova. The apartment belonged to her daughter, and she lived there by herself with her car Misheli who she found on the street. She started crying shortly after this photo was taken. It was heart breaking 🇲🇩💔🐱 #concretecitizens #portraits #moldova #chisinau #floral #documentary #moldovan

Публикация, споделена от Alex Schoelcher (@alexschoelcher) на Мар 23, 2020 в 3:01 PDT