След смъртта на Скатов и нападките към шерпите: Никой не може да ви пази там!

На 16 януари тази година Нирмал Пурджа и още 9 непалци осъществяват първото успешно зимно изкачване на К2. Нирмал дори успява да изкачи върха без кислород. Постижението обаче бързо беше помрачено от смъртта на Серджи Миноте, който се подхлъзна и загина на слизане от върха, а подобна съдба сполетя и българския алпинист Атанас Скатов. Безследно изчезнаха исландецът Джон Снори, неговият пакистански водач Али Садпара и чилиецът Хуан Пабло Мор.

Последваха редица обвинения за лоша организация на експедицията. Чуха се дори коментари, че след като непалците са постигнали целта си, са оставили останалите да се оправят както могат и че всичко е прекалено комерсиално.

Според Нирмал, по-известен като Нимс, не е разумно да очакваш някой да ти помага на 8000 метра.

"Трябва да разчиташ на себе си! Да, трудно беше, но успяхме да се качим заедно на върха, не трябваше да чакаме никой друг. Ние бяхме брат до брата, прегръщахме се и пеехме химна на Непал. Изпратихме наистина едно силно послание към света, послание за силата на обединение. Никога не разчитайте на водачите, на шерпите или на вашия тим. Въпросът трябва да бъде, мога ли аз да го направя физически това, защото на тази височина всеки страда, а на зимно К2, ако разчитате някой да се грижи за вас и да ви пази...О, Боже мой, никой не може да ви пази когато е толкова екстремно и толкова студено. -65 градуса, леле, дори не можете да си го представите!", сподели пред БНТ Нимс.

"Повечето хора при изкачване се доверяват на шерпите. Защото те са тренирани. Шерпите имат техническа подготовка и са свикнали със суровите условия в планината. Затова много катерачи им се доверяват, заради това, че са добре тренирани. Ето защо е добре да наемаш високопланински водач. Така изкачването е много по-лесно. Но понякога катерачите наемат шерпи, които според мен не са достатъчно силни физически и не са достатъчно съсредоточени", обяснява Саджид Садпара.

"Истина е, че международните катерачи ни плащат за това, да фиксираме въжета, да носим палатки. Но понякога условията и времето просто са много лоши и ние не можем повече да помогнем с нищо, когато нещо се случи", допълва той.

Детайлите създават или успех или трагедия, тази експедиция беше триумф, защото 10 човека качиха върха, но 5 загинаха.

"Важно е да се знае, че това бяха независими експедиции, бяхме 4 групи и всеки беше там за себе си. Аз не съм отишъл там, за да фиксирам въжета за някой друг, както и Мингма Джи не беше отишъл за това. До лагер 1 имаше фиксирани въжета направени от Али Садпара и неговия тим, след това беше направено от непалския тим и дори не поискахме пари за това, а след това чухме лоши неща за нас. Но това, което хората не разбират е, че ние не сме там за да водим когото и да било, ние отидохме и оказахме огромна помощ на останалите като фиксирахме въжетата, за да може и останалите да ги използват и също да се качат", обяснява Нирмал.

"Най-лошото което чух е, че нашият тим е отрязал въжетата, когато са слизали надолу, това е наистина лудост. Второто най-лошо нещо което чух е, че отборът на Нимс е направил две линии от лагер 3, едното въже отивало към върха, а другото към смъртоносен край. Кой въобще измисля подобни неща, как е възможно?", коментира още Нирмал.

Освен обвинения към експедицията, голяма част от гилдията в България обяви и нашето момче там - Наско Скатов за неопитен и надценил възможностите си. Хората от експедицията обаче не се съмняват във възможностите на Наско.

"Атанас се е качвал на толкова много 8-хилядници, как може да се нарече неопитен? Той е опитен, разбира се, но К2 през зимата е екстремно, следващо ниво. Така ли ще кажете и за останалите които загинаха там? За Серджи Миноте? Не, той е много опитен. Не казвайте това седейки на удобно вкъщи. Напротив, те бяха много опитни, но се случиха тези инциденти в планината от които никой не е застрахован при този екстремен спорт", каза още той.

Според СаджидСадпара, синът на загиналия АлиСадпара, причината за падането на Наско не е в старите въжета.

"Има много стари въжета на К2, но мисля, че Наско беше добър катерач и мисля, че е негова грешка падането, защото нямаше скъсано въже по целия маршрут, аз слязох по същия маршрут. Всъщност Наско изкара нощта с нас в лагер 3, преди да стане инцидента", обясни СаджидСадпара.

"На повечето планини винаги ще има стари въжета, но това което хората не разбират, че наистина е трудно да уцелиш правилното въже, както успяхме с моя тим. Ние вървяхме по същия път, никой не е направил въжета специално за мен. Ние всички минахме от там успешно, затова през цялото време мозъкът ти трябва да работи много бързо, а на толкова високо често съзнанието ти е замъглено и е трудно. Но да, трябва да се почистят старите въжета и ако останат само две нови - едно за нагоре и едно за надолу, то това ще помогне и тогава ще има по малко предпоставки за инциденти".

Акцията за прочистване на К2 от стари въжета започва през юни или юли. Тя е по инициатива на Саджид, в нея ще участва и Нирмал.

Гръцкият алпинист Антониос Сикарис, който е един от последните видял Наско e убеден, че планината има спешна нужда от това.

"Например трябваше да има едно фиксирано въже в един и същ цвят по целия маршрут, но такова нямаше. Имаше много различни въжета, нови и стари , всички в различни цветове, това беше много объркващо и опасно. Това беше основният проблем на организаторите, а на второ място не бяха организирани добре палатките на лагер 3, а без палатки за нас беше невъзможно да си починем. Когато стигнахме на лагер 3, палатките бяха само 2, останалите 2 бяха на Тамара и на Али. Организаторите бяха подсигурили само две, това означава, че бяхме 20 човека в две палатки за 4-ма", сподели Антониос Сикарис.

Понякога в планината имаш лошо чувство, но не можеш да направиш нищо, времето не ти позволява, искаш, но не можеш. Когато хората започнаха да се връщат от лагер 3 и моите хора не се върнаха на базовия лагер знаех, че нещо лошо е станало, но времето беше лошо и аз не можех да се върна, исках да тръгна да ги търся, но не можех. Затова останах на базовия лагер и започнах да проверявам кога времето ще е по-добро, за да тръгна да ги търся.

Саджид ще продължава да търси телата на баща си Али, на Снори и на Хуан Пабло Мор. Убеден е, че ще ги намери. Мисли, че те все пак са успели да качат върха и е станал инцидент на връщане.

"Мисля, че силният вятър ги е блъснал и те все още са някъде там закачени на някое въже. И ако са добри условията през лятото, мисля че ще можем да намерим телата им", сподели той.

Всъщност Саджид е най-младия човек изкачил К2, това става през 2019-та година, когато той е само на 19. Трудно се справя със загубата на баща си, но ще продължи мисията му. Най-добрият приятел на Скатов е експедицията е гръцкият алпинист Антониос Сакарис, който не може да спре да мисли за случилото се.

"Моите спомени са още там, загубих много добри приятели, особено Атанас, той беше най-добрият ми приятел в Хималаите и е много тежко за мен, много ми е мъчно че го загубих. Всички, които го познаваха знаят, че той постоянно се усмихваше и беше много мил забавен. Той ми каза една седмица преди старта - не се чувствам добре и няма да успея до върха, студено е и организацията не е добре. Всъщност повече дори не опитаха до върха, мислех че Атанас също ще остане на базовия лагер, но в крайна сметка той реши да пробва. Беше много силен, успя да изкачи два лагера за един ден, без храна без вода, изморен, просто беше много лесно да направи една малка грешка и да умре", разказа Сакарис.