Пирамидата на Лувъра - прекрасна за гледане, трудна за почистване

Ако попитате парижани кой е най-известният символ на града, мнозина биха казали Айфеловата кула или Триумфалната арка. Лувърът и прилежащата пирамида към него обаче са шедьовърът на архитектурното изкуство. 35 години след официалното ѝ откриване, прочутата пирамида стои гордо пред най-посещавания музей в света.

Структурата от стъкло и метал, проектирана от родения в Китай архитект Йау Минг Пей се намира на върха на подземното, но добре осветено фоайе на Лувъра, свързващо трите павилиона на музея – „Денон”, „Ришельо” и „Сули”. Пирамидата е по-малко копие на Хеопсовата в Гиза.

Пирамидата е поръчана от френския президент Франсоа Митера. Той обявява проекта за Големия Лувър през 1981 година, включващ редизайн на музея и разширяване на изложбеното пространство. След приключването му пирамидата функционира като нов вход за посетители и осигурява по-бърз достъп до трите павилиона на музея, цитира Нова.

„Проектът предвиждаше повече от 92 000 кв. метра подово пространство. Не беше възможно да си представим създаването на толкова голяма надземна площ близо до Лувъра, затова трябваше да я поставим под двора. При създаването на входа експериментирахме с различни форми. Опитахме с куб и полусфера. Но в силуета на Лувъра няма извивки, така че трябваше да ги изключим”, казва Пей през 2009 г.

С решението си да избере китайския архитект за изпълнител на проекта, Митеран си навлича гнева на парижани, тъй като не провежда обществено обсъждане. Впоследствие работата на Пей предизвиква сериозни критики. След първоначалното ѝ представяне пирамидата предизвиква полемика, включително в медиите и отприщва дискусии за своя дизайн и технология на изграждане.

Днес пирамидата е неизменна част от Париж, подобно на другата първоначално предизвикала противоречия структура - Айфеловата кула.

Архитектът Пей настоява за пълна прозрачност на стъклото на пирамидата. Намирането на такъв материал обаче се оказва сериозно предизвикателство, тъй като стъклото по принцип има лек синкав или зеленикав оттенък. Затова Пей възлага на френската компания „Saint-Gobain” да създаде нов вид стъкло специално за проекта.

Разработването на иновативния материал отнема месеци. В крайна сметка стъклото бива изчистено от железните оксиди в специално изградени пещи, за да се избегне всякакъв оттенък. Изработката на суровината продължава около две години. Полученото „диамантено стъкло” е ламинирано подобно на предните стъкла на автомобилите.

„Saint-Gobain” прави достатъчно стъкло за изработката на две подобни пирамиди – гаранция, че при евентуално счупване входът на Лувъра може веднага да бъде ремонтиран.

Почистването на пирамидата обаче се оказва истинско предизвикателство. За миенето на наклонената конструкция не помагат никакви съвременни средства. Ето защо през 90-те години на миналия век е проектиран робот, който да свърши тази работа.

През 2002-ра пък американска компания разработва друг вид робот с размерите на две кутии хляб, управляван с дистанционно. Той се изкачва по пирамидата по релси и е закрепен към стъклото чрез вендузи. Разполага с чистачка и въртяща се четка. Почистването от котлен камък обаче все още се извършва от алпинисти.