Нова студена война в бъдещия мандат на Путин?

Обещавайки на САЩ "незабавен" отговор в случай на ядрено нападение, президентът Владимир Путин - почти сигурен, че ще спечели четвърти мандат на 18 март - зададе тона: епохата на напрежение със Запада не е приключила, коментира в совй анализ Франс прес.

Ако не се случи нещо невероятно изненадващо, след безинтересна, но изобилстваща с дипломатически сблъсъци между Москва и западните сили предизборна кампания, се очаква бившият агент от КГБ да спечели изборите на 18 март, което ще му даде възможност да управлява до 2024 г.

"Изглежда, в навечерието на руските президентски избори конфликтът между страната ни и Запада може да достигне едно небивало, още по-опасно равнище", отбелязва информационният сайт Газета.ру, говорейки за "нова Студена война".

В началото на март 65-годишният Владимир Путин похвали новите оръжия на Русия в наситена с военна реторика реч - една от най-войнствените, които е произнасял през 18-те си години на власт.

Ако Русия или неин съюзник бъдат атакувани с ядрено оръжие, "нашият отговор ще е незабавен", предупреди той и представи нови руски оръжия, които обяви за "непобедими".

На 7 февруари Вашингтон съобщи, че е убил в Сирия най-малко 100 бойци, подкрепящи режима, сред които много руски наемници. Москва призна, че са убити петима руски граждани, но подчерта, че те не са били от руската армия.

Някои съзряха в това необичайна пряка конфронтация между руските и американските сили на фона на най-лошите отношенията между Москва и Вашингтон, отровени от подозрения за руска намеса в американския изборен процес.

В интервю за американската телевизия Ен Би Си миналия петък Владимир Путин отново отхвърли тези обвинения, опровергавайки твърденията за каквато и да било евентуална роля на руската държава в избирането на Доналд Тръмп през 2016 г.

На 6 март напрежението в отношенията със Запада ескалира с още една степен, след като британската полиция съобщи, че бившият руски шпионин Сергей Скрипал, двоен агент, работил за британците, е бил отровен в градчето Солсбъри в Южна Англия. Оттогава не спират спекулациите за ответната реакция на Лондон, ако се окаже, че Москва е замесена в случая. Отношенията между Русия и Запада са "на най-токсичното си равнище от края на Втората световна война, а аферата "Скрипал" може да ги отрови още повече", твърди Газета.ру.

Четири години след Крим

Всичко това е по-скоро полезно за кандидата Путин, тъй като, както показват сондажите, имиджът на обсадена и обвинявана от Запада във всички злини Русия е фактор, насърчаващ руснаците да се обединят и гласуват за него.
И то въпреки спада в жизненото равнище през сегашния му мандат, белязан от икономическа рецесия.
В речта си пред парламента руският президент обеща мерки за борба с бедността. Само че "предизборните обещания се обезценяват и стават съвсем излишни", отбелязва анализаторът от московския център "Карнеги" Андрей Колесников.

"Политическият режим кани пътниците си - руснаците - да тръгнат на път, без да ги уведоми нито за часа на тръгване, нито за посоката, а и за състоянието на превозното средство", казва той.

Макар да смята, че не получава достатъчно помощ от държавата за двете си деца, 37-годишният таксиметров шофьор Сергей Иншаков е сигурен, че ще гласува за кандидата Путин. "Сега нямаме нужда от промени. Путин трябва да завърши това, което започна", обяснява той пред АФП.

Путин, за когото според най-новите допитвания са заявили намерение да гласуват 70 процента от запитаните, изпреварва с много съперниците си - най-близкият от тях, комунистът Павел Грудинин, събира едва 7,8 процента.
"Това няма да са избори в истинския смисъл на думата, а един вид празник на идентичността на посткримското мнозинство", твърди Колесников.

Рейтингът на популярността на Владимир Путин скочи с анексирането на украинския полуостров от Москва на 18 март 2014 г. Четвъртата годишнина от това присъединяване ще бъде чествана в деня на президентските избори.

"Тирания на мнозинството"

Лишен от право да се кандидатира до 2024 г., основният противник на Кремъл Алексей Навални многократно призова избирателите да бойкотират вота.

Няколко хиляди руснаци откликнаха на призива му, излизайки на протест на 28 януари. Навални, който тогава беше задържан за кратко, изрази опасения, че в изборния ден може да бъде пратен в затвора. Въпреки усилията му се очаква, както сочат сондажите, изборната активност да достигне 60 процента, което би осигурило на Владимир Путин желаната легитимност.

Тя може да го насърчи да прокара редица закони, ограничаващи още повече гражданските свободи и насочени най-вече срещу медиите и опозицията, отбелязват критици на Кремъл.

Така например руските депутати обсъждат закон, който ще даде възможност за "нежелателни" да бъдат обявявани не само организации, но и отделни хора и да се ограничава достъпът им до публичното пространство.

"Заражда се явлението "тирания на мнозинството". Страната остава единна зад обичайните антизападни, изолационистки и консервативни ценности", казва Колесников. (БТА)