За Москва ударите на САЩ по Сирия са силно унижение!

"Защо американският удар по Сирия не донесе ясни резултати", разсъждава "Известия" в статия за въздушните атаки на САЩ, Франция и Великобритания срещу сирийски обекти за химически оръжия през нощта срещу събота. Обстрелът не доведе до човешки жертви и тежки разрушения, напомня "Комерсант".

САЩ изразходваха в Сирия сравнително малка част от ударния си потенциал в региона, а експерти посочват задоволителната подготовка на сирийската противовъздушна отбрана, отбелязва "Известия".

Вестникът предполага, че ако бяха задействали една от двете плаващи наблизо подводници тип "Охайо" с ракети "Томахок", американските военни биха могли "да претоварят" сирийската противовъздушна отбрана и "да унищожат по избор няколко важни обекта".

Пентагонът обаче заяви, че армията на САЩ е използвала в операцията 105 ракети и че трите западни сили са поразили успешно всички набелязани цели.

За САЩ бе нужно, от една страна, да нанесат удар най-малкото, за да запазят имиджа на своя президент. От друга, този удар в никакъв случай не биваше да предизвика по-нататъшна ескалация на конфликта - вече между САЩ и Русия. Това автоматично изключваше от списъка с възможни цели всички що-годе важни обекти, особено край Латакия и Тартус, където има руски бази, обяснява "Известия".

"Ударът по Сирия произтичаше главно от желание да се покаже и докаже, че САЩ все още имат някакво значение. При все че начинът за доказване явно спада към негодните средства", заявява пред "Взгляд" бившият посланик на Москва във Вашингтон Сергей Кисляк.

За Москва американските удари по Сирия естествено са силно унижение - Русия фактически предварително се отказа да брани своя сирийски съюзник, цитира "Ведомости" военния анализатор Михаил Барабанов.
"Това нагледно демонстрира колко е несигурно руското присъствие в Сирия, където Москва може да действа, само докато САЩ й позволяват това", казва експертът.

Демонстративният характер на ударите по Сирия даде възможност на Русия и на САЩ да запазят имиджа си, без да приближи обаче развръзката на конфликта, обобщава в редакционен коментар "Ведомости", цитиран от Би Би Си.

Операцията на САЩ, Великобритания и Франция изглежда не твърде ефективна от военна, но не и от политическа гледна точка. Съюзниците не крият, че бе адресирана главно към Москва, пише "Комерсант".

Западните лидери фактически поставиха на Русия ултиматум - да спре да подпомага Дамаск или да се готви за още неприятности.

Още в неделя посланичката на САЩ в ООН Ники Хейли анонсира нови антируски санкции "заради подкрепата за сирийския режим". Резултатът от по-нататъшната политика на Вашингтон към Русия до голяма степен ще зависи от поведението на европейските съюзници на САЩ - от това дали ще склонят да застанат в единен фронт срещу Москва, заявява изданието.

Събитията в Сирия дават допълнителни аргументи в полза на западните антируски санкции, при все че санкциите на ЕС формално не са свързани със Сирия. Единен фронт срещу Русия обаче няма да бъде изграден, прогнозира анализаторът Сергей Уткин.

"При засилващата се конфронтация между Русия и Запада някои европейски страни като Австрия, Финландия и Швейцария изтъкват значението на своя статут, неутрален във военностратегически план, и може да станат удобни и значими площадки за преговори по ключови международни проблеми", казва руският експерт.

Според него броят на страните, желаещи да водят "такава политика на неутралитет и посредничество, може дори да нарасне", но за да има тя успех, "великите сили трябва да са готови сериозно да използват този шанс".

Освен твърдост американското правителство демонстрира и крайна непредвидимост, което също е преграда в отношенията с Русия. При все това Тръмп и съратниците му явно не се канят да притискат Кремъл докрай, се казва в коментар от "Независимая газета".

В случая с антируските санкции това проличава според вестника от "формалния подход" към т. нар. кремълски доклад, публикуван в САЩ през януари - списък на длъжностни лица, политици и едри бизнесмени, придружен с анализ на връзките им с руските власти.

Същевременно всекидневникът подчертава и "формалния характер на ракетните удари" по Сирия. "Това запазва надеждата, че Русия все още има шанс да установи пълноценен диалог със САЩ. Въпросът е другаде - дали днес самата Русия има интерес от това?", резюмира "Независимая газета".

В коментар за ракетните удари по Сирия "Росийская газета" изброява редица "провокации", ставали повод "за разпалване на въоръжени конфликти и войни". Московският официоз споменава наред с убийството на ерцхерцог Фердинанд и подпалването на Райхстага бомбардировките на Югославия през 1999 г., нахлуването в Ирак през 2003 и ракетния удар на САЩ срещу сирийска въздушна база през април м. г.

След съботния удар по Сирия "очаквам проамериканската коалиция да остане в абсолютно малцинство", заявява пред вестника Константин Косачов, председател на външнополитическата комисия в руския сенат.
"Ако това не стане, ако светът преглътне тази авантюра, следващия път ударът може да бъде нанесен по която и да било страна, включително за жалост и по нашата страна, било то извън пределите или в пределите на националните ни граници", предупреждава политикът.

Но докато не са засегнати военните обекти на Русия в Сирия, отговорът на Москва "трябва да бъде не военен, а юридически", подчертава руският сенатор.

/БТА/