Да влезе в бой със САЩ? Владимир Путин предпочете мира!

Изправен пред очевидния избор дали да влезе в бой със САЩ, Великобритания и Франция, или пасивно да наблюдава как те удрят неговия съюзник, руският президент Владимир Путин предпочете мирния вариант.

Този предпазлив отговор може да накърни образа на руския лидер като силен човек, но няма да подкопае постигнатото от него в Сирия, нито ще навреди на властта му у дома, пише Асошиейтед прес.

Кремъл беше предупредил Вашингтон, че Русия ще парира всеки удар, който застрашава войниците й в Сирия. Западът уважи тази червена линия и предупреди за съботната атака, точно както направи преди година, когато удари сирийска военновъздушна база. Русия и тогава не реагира, но този път заплаши да отвърне на удара.

Подобен сблъсък може бързо да излезе от контрол - изключително опасен сценарий, който беше често сравняван с кубинската ракетна криза от 1962 г., когато светът избягна на косъм ядрен конфликт.

"Заедно със съюзниците ни направихме така, че руснаците да бъдат предупредени", каза френският министър на отбраната Флоранс Парли.

Водените от САЩ въздушни удари бяха отговор на предполагаема химическа атака срещу цивилни на 7 април в сирийския град Дума. Русия каза, че нейни експерти не са открили следи от химически агенти.

Високопоставен френски представител посочи, че президентът Еманюел Макрон не е казал на Путин за ударите, когато са говорили по телефона в петък, но вече са били задействани "определени механизми за избягване на конфликтите" и "двамата знаеха, че тази нова фаза ще започне скоро".

Путин осъди съботните удари като "акт на агресия", който ще влоши хуманитарната катастрофа в Сирия и ще има "разрушително въздействие върху цялата система на международни отношения". Той разкритикува Вашингтон и сюзниците му, че са нападнали, без да изчакат инспекторите от международната организация за забрана на химическите оръжия да посетят Дума, в непосредствена близост до Дамаск.

Руските военни казаха, че техните противовъздушни комплекси в двете бази в Сирия са проследили идващите ракети, но не са били използвани.

В събота в руски социални медии бушуваха гневни националистически коментари, осъждащи Путин, че не е успял да защити съюзника си. Но държавната телевизия се концентрира върху критика срещу Запада, че е действал въз основа на "фалшива химическа атака".

Строгият контрол на Кремъл върху медиите ще помогне на Путин да избегне всякакви съществени поражения върху грижливо култивирания му образ на силен лидер.

Всъщност предпазливата му позиция може да увеличи популярността му на фона на страхове за война, които обзеха Русия. В последните дни държавните медии предлагаха инструкции за поведение в случай на ядрен конфликт и какви запаси да се вземат в противобомбените убежища.

Повечето руснаци сега ще въздъхнат с облекчение и ще се чувстват благодарни на Путин, че се е отдръпнал от ръба. Държавните телевизионни канали сравниха описваните от тях като безразсъдни действия на президента на САЩ Доналд Тръмп с отговорната държавническа позиция на Путин.

Фьодор Лукянов - ръководител на Съвета за външна и отбранителна политика, организация на висши руски експерти по сигурността и външната политика, каза по държавната телевизия, че предупреждението на Москва да удари в отговор "очевидно не е пренебрегнато от Пентагона и ударът е бил твърде внимателен".

Кремъл ще използва кризата и за да продължи да развива тезата си за агресивния Запад, който хвърля света в хаос и не зачита международното право. Руски представители и законодатели го сравниха с ръководеното от САЩ през 2003 г. нахлуване в Ирак, което беше извършено въз основа на твърдения, че Багдад вероятно разработва химически оръжия - обвинения, които се оказаха фалшиви.

Коментаторите по държавната телевизия изтъкваха, че Тръмп и британската министър-председателка Тереза Мей са извършили нападението, за да отклонят вниманието от вътрешните си политически проблеми.

Засега Путин ограничи отговора си до призиви за извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН.

Не бяха веднага оповестени никакви военни мерки, но като ясно предупреждение към САЩ и съюзниците им генерал-полковник Сергей Рудской от руския Генерален щаб каза, че Москва може да подсили сирийските противовъздушни комплекси от съветско време с най-модерните ракетни батареи С-300. Той посочи, че досега Москва се е вслушвала в западните молби да не снабдява Дамаск с такива ракети, но сега решението може да бъде преосмислено.

Рудской добави, че Москва може също да достави ракети с голям обсег на други държави, може би имайки предвид Иран, който в миналото е получавал С-300.

Целта на това изявление явно бе да се накара Запада да не извършва нови нападения срещу Сирия, които може да застрашат спечеленото от президента Башар Асад на бойното поле, където руската подкрепа му помогна да си осигури контрол върху повечето стратегически райони.
 

/БТА/