Ройтерс: Кой е правилният начин за санкции срещу Путинова Русия?

САЩ и техните съюзници изпитват нарастваща фрустрация от зловредните действия на Русия. Москва води война в Украйна, води подстрекателска политика в Сирия, меси се в избори, трови опонентите си. В отговор Вашингтон наложи санкции и затвори руските консулства в Сан Франциско и Сиатъл, както и вилите за отдих (на дипломатите им) в Мериленд и Ню Йорк - всички тези места, както се предполага, се използват от правителството на Владимир Путин за разузнавателни цели. Тази седмица САЩ обявиха нови санкции, като се очаква да наложат и още занапред.

Изборът на санкциите изисква внимателен подход. Тяхната цел трябва да бъде да наказват Русия за лошо поведение, например чрез ограничаване на достъпа й до западни финансови ресурси и енергийни технологии, но не да изолират руснаците, например като ограничават човешките контакти или политическия диалог със Запада.

Русия е твърде важна, за да бъде изолирана, и американските съюзници биха се противопоставили на такъв подход. Русия е най-големият световен износител на природен газ и на пшеница, вторият най-голям износител на петрол и третият на въглища. Тя е най-големият и най-евтин доставчик на газ за Европа. Русия е главният сухоземен и въздушен коридор между Китай и Европа и е ядрена свръхсила, пише Уилям Къртни, Ройтерс.

Стратегия на Запада от много време е да въвлича Русия по-дълбоко в международната система и тази цел си остава правилна. Москва проявява по-голяма склонност да сътрудничи, ако има по-голям залог от участието си в глобалната система. Както отбеляза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, "лошото поведение" не е причина Русия да бъде изолирана; когато напрежението се повиши, да се разговаря (с нея) става още по-важно.

През последните години има известен напредък. След като се присъедини към базираната на правила Световна търговска организация (СТО) през 2011 г., Русия действа в рамките й, макар и с известна неохота на моменти. В резултат на последните действия на СТО повечето от възраженията на Москва срещу правилата на ЕС за газовия пазар бяха отхвърлени, но въпреки това тя пое ангажимент да прекрати онези аспекти от дейността на своята автомобилна индустрия, които са несъвместими със задълженията й като член на СТО.

Международният валутен фонд дава висока оценка на "силната макроикономическа рамка" на Русия, макар че остават структурни пречки, като прекалена държавна интервенция в икономиката, недостатъчна инфраструктура и застаряващо население, които намаляват производителността. Русия изложи на риск близките си икономически връзки с Иран, работейки с другите велики сили за постигането на ядрената сделка с Техеран през 2015 г.

Тези положителни развития обаче в редица случаи се засенчват от лошо поведение. От Вашингтон се очаква да въведе санкции в отговор на твърденията на британските власти, че Москва е използвала забранено нервнопаралитично вещество през март, за да отрови бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания. Същият химикал по-късно уби и британска жена. (Русия многократно отрече отговорност за тази (химическа) атака).

Мерките на Вашингтон срещу Москва ще включват и затягане на контрола върху износа на американски технологии за Русия. Ако до 90 дни Русия не даде достатъчно уверения за действията си с химически оръжия, САЩ вероятно ще въведат още по-строги санкции, както предвижда американския закон (от 1991 г.) за контрол върху химическите и биологическите оръжия и тяхното унищожаване.

Освен това Конгресът обсъжда законопроекти, внесени и от двете партии, включително за "Защита на американската сигурност от агресия на Кремъл" (от 2018 г.), санкционен "законопроект от ада", който може да въведе забрана за покупка на руски дългови книжа от американци, санкции срещу руски държавни банки и ограничения върху американски или други чужди инвестиции в руски енергийни проекти с държавно участие.

Преценявайки опциите си, Вашингтон трябва да помни, че санкциите са най-ефикасни, когато предлагат стимули за добро поведение - с други думи, ако Москва вярва, че санкциите ще бъдат смекчени или премахнати, в случай, че спре зловредните си действия, но ще продължат да действат, ако тя не стори това.

САЩ трябва да избягват санкции или други мерки, които имат за цел да оградят Русия от останалия свят. Според Закона за химическите и биологическите оръжия, например, Вашингтон може да забрани на Аерофлот да лети до Америка, но това би лишило руските студенти, туристи и бизнесмени от възможността да опознават (САЩ) и да установяват контакти в нечувствителни сфери.

САЩ могат също така да прекратят дипломатическите отношения за първи път, след като Франклин Рузвелт ги установи с Москва през 1933 г., но това би било непропорционален отговор на отравянето на семейство Скрипал. Нещо повече, скъсването на дипломатическите отношения би могло да повиши риска от недоразумение или дори от военен конфликт.

В началото на 1980-е години въпреки съветската война в Афганистан, съветските сплашвания срещу Полша и гнева на САЩ от свалянето на корейския пътнически самолет, летящ от Ню Йорк за Сеул, президентът Роналд Рейгън не тръгна да изолира СССР. Той го накара да плати цена за тези действия, но също така предложи преговори за премахване на ядрените оръжия със среден обсег и рязко намаляване на стратегическия ядрен арсенал.

Така той положи основата, години по-късно, съветският реформатор Михаил Горбачов да подпише договори, намаляващи ядрените заплахи. Изолирането на Москва днес едва ли би имало повече смисъл, отколкото в онова сложно време.

*Авторът Уилям Къртни е старши изследовател в мозъчния тръст "Ранд корпорейшън". Бил е посланик на САЩ в Казахстан, Грузия и американски представител в комисията по спазването на Договора за забрана на ядрените опити. Изразените в статията мнения са негови собствени.

/БТА/