Политическото насилие в Русия – бият политици, журналисти...

Политическото насилие в Русия расте с всяка година. Най-често се случва да бият активисти, политици и журналисти в Москва, Санкт Петербург и в южния регион Кубан, констатира "Ведомости", обобщавайки доклад на Международната правозащитна група "Агора".

По нейни данни от септември 2014 до септември 2018 г. във федерацията са регистрирани 209 нападения срещу граждански, политически и медийни дейци.

Насилието над активисти е станало вече норма в Русия; атаките черпят легитимност от изявленията на някои политици и държавни служители, сочи документът. В страната заплашват активистите с думи, с рисунки по колите и по вратите на жилищата, стрелят в прозорците им, палят техни автомобили и къщи. Правоохранителните органи реагират различно - понякога изобщо не коментират или твърдят "в полицията няма никакви сигнали", друг път оперативно разкриват случаите.

Същевременно активистите, подложени на насилие, често стават и обвиняеми по административни или наказателни дела, отбелязва вестникът, цитиран от Би Би Си.

В много от случаите нарастващото насилие представлява неадекватен отговор на протестната дейност на опозиционера Алексей Навални. "От 209 анализирани факта 80 са свързани с нападения" срещу него самия или негови привърженици", заявява Дмитрий Колбасин, аналитик на "Агора".

"Протестът нараства (. . .) по-скоро качествено, радикализира се и се подмладява. Властта още не е избрала дали да реагира разумно или твърдо, самостоятелно или чрез паравоенни структури", коментира Николай Сванидзе от Съвета по правата на човека към президента Владимир Путин.

Засилва се външният натиск и натискът вътре в Русия - не само от страна на политическите активисти, но и на хора, недоволни примерно от вдигането на възрастта за пенсия, добавя експертът.

"Доколкото решенията в страната се вземат от един човек, той вероятно мисли каква стратегия да се разработи. Засега обаче властта не е демонстрирала други реакции, освен свързани със сила", казва Сванидзе.

В друг материал "Ведомости" коментира вчерашни поправки на руския Върховен съд в негово постановление от 2011 г. по повод делата за екстремизъм в интернет. Магистратите уточниха, че публикуването или репостването на екстремистки материал само по себе си не е доказателство за престъпление, а трябва да се докаже наличието на умисъл - че авторът е целял да разпали омраза или вражда. Освен това съдилищата трябва да вземат под внимание личността на обвиняемия и контекста на публикацията.

През 2017 г. в Русия са осъдени за екстремистки престъпления общо 783 души, 582 от които за разпалване на омраза - в 90 на сто от случаите заради публикации в интернет. Зам.-председателят на Върховния съд Владимир Давидов допуска някои решения да бъдат преразгледани, пише всекидневникът, цитиран от БТА.

Но Алексей Бушмаков - адвокат на блогъра Руслан Соколовски, ловил покемони със смартфон в руска църква, - твърди, че не помни Върховният съд поне веднъж да е настоял за преразглеждане на екстремистко дело.

"Комерсант" цитира Александър Верховски, директор на информационно-аналитичния център "Сова", според когото, ако съдиите в Русия следват поправките на Върховния съд, броят на делата за екстремизъм в Русия може да се свие наполовина.

Много от тях явно нямат екстремистко съдържание, а в още повече случаи става дума просто "за мръсотии в социалните мрежи - малозначими псувни на слабо популярни персони", пояснява наблюдателят.

Разясненията на Върховния съд все пак са полумярка. Законът трябва да бъде безупречен и схващан от всички еднозначно, заявява пред "Парламентская газета" Алексей Александров от правната комисия в руския сенат - Съвета на федерацията.

"Щом някаква лелка казала, че "всички мъже са мръсници", образували срещу нея наказателно дело за разпалване на омраза към широк кръг от хора, сиреч към мъжете. Разбирате ли? Това са дивотии", дава пример сенаторът.

Върховният съд препоръча на магистратите в Русия да не се доверяват сляпо на експерти, а да вземат решения самостоятелно. Новото постановление бе подкрепено от правосъдното министерство и генералната прокуратура, изтъква "Аргументи и факти".

"Делата за публикации, непредизвикали ефект на избухнала бомба, ще бъдат закривани като малозначими", прогнозира "Московский комсомолец".

Ще престанат ли руските власти да арестуват "за екстремизъм" обикновени потребители на интернет, пита се онлайн изданието "Ура". "Юристите са убедени, че няма да престанат", но това ще става по-рядко, смята електронният вестник.