Ужасът на блокадата на Ленинград – оцелели "За" и "Против" парад

Идеята изглеждаше добра: възпоменателна проява по случай 75-ата годишнина от края на страшната блокада на Ленинград, в която от 1941 до 1944 г. са загинали близо 800 000 души. С решението за военен парад в неделя обаче властите шокираха мнозина в Санкт Петербург.

Противниците на парада пред Ермитажа насред Санкт Петербург, в който се предвижда да участват 2500 войници и легендарният танк Т-34, свързват това събитие с милитаристичната пропаганда, водена от властите при управлението на Владимир Путин.

Според тях парадът ще оскърби паметта на хората, изживели неизразими ужаси, когато Ленинград (днес Санкт Петербург) е бил обсаден от нацистите в течение на 872 дни между 1941 и 1944 г.

"Аз съм против милитаризма", обяснява пред Франс прес 87-годишният Яков Гилински, оцелял от блокадата. Най-добре ще е годишнината да се отбележи с минута мълчание, с възпоменателни концерти, но без да се възвеличава войната, уверява той. "Войната е ужасно нещо", добавя мъжът.

"Кощунствен карнавал"

В бившата столица на имперска Русия живеят към 108 000 бойци-ветерани и хора, оцелели през блокадата. Над 800 000 души са загинали от глад, болести или от бомбардировките в този град с тримилионно население преди войната.
Мнозина историци смятат, че истинските числа са дори по-големи. Яков Гилински си припомня зловещи подробности - още като малко момче например зърнал през прозореца камион, пълен с трупове.

"Колата ги събираше из улиците, щом свърши зимата", разказва той.

Гилински наред с още около 5000 души е подписал петиция с искане властите да отменят насрочения "кощунствен карнавал". Според документа властите и до днес не са изготвили пълен списък на загиналите в блокадата. Хиляди военни, направили опит да пробият обсадата, се водят безследно изчезнали и са останали непогребани.

Историкът Вячеслав Красиков също е шокиран. По време на блокадата майка му трябвало да спи в едно легло с трупа на малката му сестричка, защото майка им нямала сили да я погребе. Предстоящите военни празненства ще изглеждат според него подобно на парад в нацистките концлагери.

"Възпоменанията за човешки трагедии трябва да протичат другояче. Странно е, че някои не схващат тези прости неща", пише той в санктпетербургското онлайн издание "Город-812".

Историкът Даниел Коцюбински обвинява Йосиф Сталин, че е оставил града на произвола и е пожертвал хиляди войници в неумели опити за пробив на блокадата.

"Провеждането на парад е най-вече безнравствено спрямо паметта на загиналите", заявява той пред АФП - според него при всяка церемония във връзка с блокадата трябва главно да бъдат осъждани тогавашните власти.

В допитване онлайн на местния новинарски сайт "Фонтанка", събрало 3000 участници, над 50 на сто от тях се обявяват против парада. Градската управа отказа да коментира този резултат.

"Военен ритуал"

"Получихме заповед да организираме парад и ще го направим", заяви пред АФП пожелал анонимност служител от министерството на отбраната, работещ в Санкт Петербург. "Военният парад представлява военен ритуал", а не празнично събитие, подчерта той.

Пред зрителите ще дефилират танкове, ракетни установки и бронетранспортьори, ще маршируват курсанти от военните училища, облечени с овчи кожуси и плъстени ботуши като някогашните съветски бойци.

"Днешните кадети (курсантите) май ще разберат добре какво значи да браниш отечеството зимно време", добави министерският служител.

Не всички оцелели от блокадата впрочем са против проявата. "Един парад не може да е обиден за никого", смята 80-годишната Анна Незванова, според която шествието "символизира неумиращия дух на града".

По думите на 84-годишната Зинаида Арсениева, живяла две години под обсадата, "градът се сражаваше, не сме чакали покорно смъртта". "Победата е наше общо дело", добавя тя.

Извън рамките на този дебат военният аналитик Александър Голц твърди, че парадът преди всичко илюстрира превръщането на Русия в "милитаристична държава". В страната вече се организират всяка година три големи военни парада, включително главното шествие на 9 май и демонстрациите на военноморските сили в Санкт Петербург през юли.

Според Голц Кремъл използва тържествата по повод победата на Съветския съюз над нацистка Германия, за да укрепи положението си. "Споменът за националната трагедия бе трансформиран в оптимистичен патриотичен пърформанс", смята той.
 

/БТА/