Документален филм разнищва: "Путин и мафията"

Германската обществена телевизия ZDF излъчи 44-минутен документален филм, озаглавен „Путин и мафията". Филма на режисьора Николас Тонев и журналистката Анастасия Кириленко обобщава колегата Михаил Бушуев от Руската редакция на Дойче веле.

Филмът "Путин и мафията" разказва за корупционни сделки, в които може би е бил замесен Владимир Путин - в качеството си както на заместник-кмет на Санкт Петербург, така и на президент и министър-председател на Русия. Другата задача, която си поставя филмът, е да освети предполагаемите връзки на Путин с мафиотски групировки.

"Тайната дача на Путин"

В основата на филма са интервюта с различни опоненти на президента. Един от тях, Андрей Зиков, е бивш старши следовател по особено важни дела в Санкт Петербург. В началото на филма той съпровожда снимачния екип на полуостров Лодочний край Виборг, където документалистите търсят така наречената „дача на Путин".

Според авторите на филма няколко признака говорят за това, че намереният обект е именно резиденция на президента - като се започне от охранителите от Федералната служба за охрана и се стигне до някои елементи от вътрешната архитектура като например двуглавия орел. През 2017 година тв канал „Дожд" пръв разказа за тайната „дача на Путин" на границата с Финландия. Разбира се, авторите на филма, излъчен по ZDF, не са получили достъп до обекта, но кадрите, заснети от дрон на Фонда за борба срещу корупцията (ФБК) на Алексей Навални, дават възможност на германските зрители да оценят разкоша на резиденцията.

После авторите на филма се връщат назад към 1991 година, в началото на цивилната кариера на дотогавашния офицер от КГБ Владимир Путин. Петербургският предприемач и политик Андрей Корчагин, който живее в Лондон, преразказва епизоди за машинации при доставките на природни ресурси и обмяната на продоволствие, в които бил заподозрян именно младият Путин, по онова време заместник на петербургския кмет Анатолий Собчак.

Във филма е показано копие от документ на президентската администрация на Руската федерация, в който се препоръчва Путин да не се назначава на нови длъжности преди извършването на специална проверка. Не е известно дали такава проверка е направена. Факт е обаче, че заместникът на Собчак успява да запази поста си, припомня Корчагин.

Друг пример от живота в Санкт Петербург през 1990-те години описва Франц Зеделмайер, баварски предприемач и един от първите западни инвеститори в Руската федерация. Още в зората на демократична Русия германецът основава в Петербург охранителна фирма и поддържа близко сътрудничество със заместник-кмета. През 1994 година обаче по нареждане на федералните власти всички активи на Зеделмайер са конфискувани, а Путин отказва да го защити, твърди баварецът.

"Престъпно сдружение"

Бившият следовател Андрей Зиков разказва на авторите на филма за водено от него разследване на големи бюджетни разхищения в Санкт Петербург. Той обвинява Путин и неговото обкръжение в създаването на „престъпно сдружение", което се занимавало с машинации с цел лично обогатяване, както и с подкупване на чиновници и прокурори, за да бъдат получени изгодни договори. Зиков твърди, че разследването, водено от него и колегите му, било прекратено, след като Путин дошъл на власт в Кремъл.

По-нататък във филма се появява необичаен свидетел на живота в Петербург през 1990-те години - бившият член на японската мафия Киничи Камиас. Той разказва, че е скъсал с престъпния свят и сега живее в Швеция, а авторите на филма твърдят, че за пръв път споделя спомените си от онези времена.

Пред камерата японецът показва стари фотографии, на една от които е заснет заедно с Генадий Петров - човек, когото смятат за една от най-влиятелните престъпни фигури в Петербург през 1990-те години. Според спомените на японеца Петров се хвалил с влиянието си в града и твърдял, че с Путин са приятели.

Авторите на филма отделят особено внимание на епохата след възкачването на Путин на президентския пост. Те разказват за корупционна схема, от която вероятно е спечелил именно руският лидер. Става дума за резиденцията на нос Идокапас край Геленджик. Авторите на филма цитират петербургския предприемач Сергей Колесников, който през 2010 година пръв обръща внимание на строежа на огромния дворец на брега на Черно море, предназначен, според него, специално за Путин.

Колесников разказва как навремето, в ролята си на акционер на компанията „Петромед", доставяща медицинско оборудване в Русия, бил принуден да дели приходите с някакъв „Михаил Иванович", зад което име, според него, се криел самият Путин. По неговите думи през 2009 година финансовите натрупвания на „Петромед", възлизащи на няколкостотин милиона евро, които били предназначени за инвестиционни проекти в Русия, по желание на „Михаил Иванович" отишли за строителството на двореца край Геленджик.

Зад кулисите

Формално нито черноморският комплекс, нито резиденцията на Финландския залив са пряко свързани с Владимир Путин. Първият принадлежи на някакъв руски предприемач, а край втория обект има табела, че е собственост на енергийната компания „Сибур". Но според екипа на ФБК в документите на „Сибур" в публичния регистър такъв актив не фигурира.

По-нататък авторите насочват вниманието към един от последните епизоди, които пораждат подозрение за корупция: удивителното богатство на приятеля на Путин, виолончелиста Сергей Ролдугин. Според така наречените „Панамски досиета", публикувани през 2016 година, в резултат от трудно обясними парични преводи от големи руски фирми и необичайно изгодни сделки по офшорни сметки музикантът натрупал общо не по-малко от 2 милиарда долара.

Важна част от филма е разказът за това на какъв натиск се натъкват онези, които се опитват да обвинят висшето руско ръководство в корупция. Авторите на филма припомнят в тази връзка за съдбата на отровения в Лондон бивш офицер от ФСБ Александър Литвиненко, както и за Сергей Магнитский, починал в руски следствен изолатор. Документалистите твърдят, че те самите също се сблъскали със заплахи: опитали се да ги уплашат неназован сътрудник на ФСБ и също неназован "помощник на влиятелен индустриалец, свързан с Кремъл".