Иран няма да влезе в руската сфера на влияние

Въпросът за сътрудничеството с Русия все още създава противоречия сред иранския елит. До този извод стигат експерти на американската изследователска корпорация "Ранд", публикувала аналитичен доклад за вътрешнодържавните дискусии в Ислямската република. При все че Москва и Техеран гледат еднакво на ред проблеми, авторите ги наричат партньори по принуда, пише Игор Субботин, "Независимая газета".

В доклада за дебатите на държавно равнище в Иран се казва, че ситуацията в иранската икономика изисква страната да запази връзките си с външния свят. Стъпка към изолация бяха, както знаем, екстериториалните санкции на САЩ заради действията на Иран, "неотговарящи" на духа на ядрената сделка - Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД). Според учените този демонтаж на дипломатически и икономически комуникации се възприема по различен начин в Иран.

"Радетелите за твърд курс отдавна приканват да се стремим към по-самостоятелна икономика, насочена към вътрешния пазар, докато умерените (среди - бел. на изданието) и реформистите предлагат като ключ за решаване на проблемите реинтеграция в световната икономика", се казва в анализа на "Ранд".

Самите ирански лидери впрочем са практикували различни подходи. "Ред дейци на режима - група, излизаща извън рамките на традиционните блокове, твърдят, че страната трябва да гледа на изток - посочва "Ранд". - Ако погледнем 21-и век, Хатами (петият президент на Иран) търсеше по-тесни връзки със Запада, докато Ахмадинеджад (шестият президент) най-вече изолираше страната, но изглеждаше и "произточен". Умереният Рохани (настоящият държавен глава) се стремеше да примири двата подхода. Тези възгледи на лидерите до голяма степен отразяват позициите на представляваните от тях фракции."

Според експертите Рохани е разчитал да нормализира отношенията със Запада, но е бил "принуден да съдейства на Русия и Китай, след като западните страни не успяха да спазят СВПД".

Аналитиците на "Ранд" признават, че отношенията с глобалните играчи векове наред са пораждали напрежения в иранския елит. Известно време преди ислямската революция например някои иранци са настоявали за по-тесни връзки с Русия, но други са поглеждали към Франция, Германия, Великобритания и САЩ. "Трети пък смятаха, че страната трябва да върви към повече самодостатъчност и да отхвърли изцяло зависимостта си от чужденци - посочва "Ранд". - След създаването си Ислямската република бързо прие лозунга "нито Изток, нито Запад". На практика той бе отразен във външната политика на Иран, независимо че различните фракции (във висшите ешелони на иранската власт) тласкаха страната в една или друга посока." Иранците не желаят да бъдат и занапред уязвими за чуждестранна намеса, се казва в доклада.

Сходството в позициите на Русия и на Иран по ред въпроси няма как да се отрече. Те съвпадат например, що се отнася до "ядрената сделка" от 2015 г., сред чиито гаранти е и Руската федерация. След излизането на САЩ от многостранното споразумение и връщането на президентската администрация в САЩ към практиката на санкции срещу Иран Техеран фактически се озова в същото положение на "обсадена крепост", както преди време и Москва.

Мнозина обаче виждат в отношенията между двете страни сериозен конфликтен потенциал - скрит в сирийското досие, в чиито рамки Русия и Иран действат като ситуативни съюзници и гаранти на "процеса от Астана" наред с Турция.

В дългосрочна перспектива интересите на Техеран и на Москва (в Сирия) не съвпадат изцяло, тъй като руската страна има интерес да представя Сирия като история на успеха си, постигнат благодарение на руската военна намеса - заяви пред "Независимая газета" Елизавета Цуркова, научен сътрудник в израелския аналитичен център "Форум за регионално мислене". - Иран пък би желал да поддържа сирийските държавни институции в днешното им "опълченско" състояние, защото тези военизирани формирования дават на Техеран възможност да запази по-значително влияние в Сирия. Освен това двете страни (Русия и Иран) се конкурират за евентуални финансови изгоди от сирийските природни ресурси и от проекти за възстановяване на страната."

Тази пролет например се разбра, че ирански представители преговарят със сирийското правителство с оглед да получат контрол върху контейнерно пристанище в провинция Латакия. Съобщения от този вид дадоха повод да се говори, че Иран разполага база край руските военни обекти в Сирия и че се изостря съперничеството между Москва и Техеран в рамките на сирийския конфликт.

Цуркова смята, че в бъдеще напрежението между Русия и Иран може да се засили, но според нея мащабът на това напрежение не бива да се надценява. Тя заявява, че двете държави едва ли ще станат някога врагове. "Русия признава, че Иран е голям регионален играч и не се кани да му пречи твърде ожесточено. А Иран на свой ред признава Русия за чужда държава, набираща сила в Близкия изток, и вижда интерес в това да поддържа добри отношения с Кремъл", резюмира Цуркова.

/БТА/