Възможно ли е Русия да затъне в Сирийски Кюрдистан?

Като подели с турците Кюрдистан, Кремъл фактически се съгласи да премине от ракетни удари и бомбардировки към сухопътни операции в Сирия, при това далеч от руските бази. Бяха нужни само три дни, за да капитулират кюрдите пред "по-малкото зло" - Асад и Русия, пише Иван Преображенски, Росбалт.

Президентът на Русия Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган подписаха в Сочи споразумение, утвърждаващо подялбата на Сирийски Кюрдистан. По-голямата част получава руският съюзник, президентът на Сирия Башар Асад. Както прогнозирахме, на този етап именно Кремъл стана основният печеливш от турското нахлуване в Сирия. Разбира се, наравно с Асад, ключовия руски съюзник в региона.

Защото какво стана всъщност? Напук на САЩ, рискувайки окончателно да развали отношенията с Доналд Тръмп, Ердоган предяви претенции върху сектор на турско-сирийската граница с дължина над 400 км. Става дума за ключова територия, където са разположени повечето кюрдски градове.

Завземането й гарантираше на турците, че кюрдите вече няма да могат да възкресят своя държава на сирийска земя. Пък и никой не се съмняваше, че след като са влезли на земя, която турските власти дълго време са смятали за спорна, те повече няма просто така да изтеглят армията си оттам.

Нещо повече, ставаше дума не само за военен разгром, а и за асимилация на кюрдското население. Според плана на Ердоган се предвиждаше на тези територии от Турция да бъдат преселени два до три милиона сирийски бежанци, които сега живеят в турските лагери за разселени лица и се изхранват за сметка на ООН и Европейския съюз. Като добавим стотиците хиляди бежанци, бягащи от турската агресия навътре в сирийската територия, практически би станала замяна на сегашното население на територията с етнически и религиозно лоялно на официална Анкара мнозинство. Да не говорим, че никой не би успял да проконтролира дали заедно с бежанците всъщност не се преселват и турски граждани.

Ердоган съумя да реализира тази схема, преодолявайки съпротивата на американците, които не просто си тръгнаха от Сирийски Кюрдистан под турския натиск, но и за да не изгубят този ценен съюзник от НАТО, фактически подкрепиха всички претенции на официална Анкара. Независимо от заплашителните писма на президента Доналд Тръмп, в които той приканваше турския си колега "да не бъде глупак", Ердоган получи съгласие за окупация на граничната зона от вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Турците обаче надцениха възможностите си.

Когато офанзивата започна, турските войски успяха да превземат само един голям град и частично да окупират друг. А по-нататък армията им затъна в кюрдската отбрана. На свой ред властите на автономията разбраха, че разгромът им, макар не веднага, е неизбежен. При това жестокостта на турските военни и най-вече на сирийските им наемници (основно от бившите ислямисти) беше такава, че да вдигнеш бяло знаме пред такъв противник е все едно да подпишеш смъртната си присъда.

Само три дни бяха нужни, за да капитулират кюрдите пред "по-малкото зло", сиреч Башар Асад и Русия. Бойците на Асад буквално за денонощие заеха позиции срещу турските войски, а Русия вероятно недвусмислено е дала да се разбере, че е готова да да им окаже подкрепа в случай на конфликт с армията на Ердоган. Именно след това започнаха преговорите, които завършиха, на пръв поглед, доста успешно за Кремъл.

Асад съумя без загуби да завземе Сирийски Кюрдистан, където дотогава не рискуваше да навлиза, още повече че кюрдите се ползваха с подкрепата на САЩ, с които и руснаците предпочитаха да не се карат. Американците оставиха значителна територия. А турците не получиха почти нищо, макар че капитулацията на кюрдите бе постигната тъкмо с техните ръце.

В крайна сметка Ердоган получи малък участък с дължина около 100 км и само един голям град. Практически цялата останала кюрдска гранична зона преминава изцяло под контрола на руската военна полиция, а останалата територията навътре в страната се пада на Асад.

И ето тук започват потенциалните проблеми за Русия. Ключовите й военни бази, като пристанището Тартус или авиобазата Хмеймим, са на разстояние няколкостотин километра от вече бившата кюрдска автономия. Най-вероятно ще се наложи товарите, живата сила и др. да се прехвърлят там по разрушените сирийски следвоенни пътища. Най-малкото защото небето над Сирийски Кюрдистан по силата на предишните договорености все още остава под контрола на международната коалиция начело със САЩ.

Всичко това напълно е възможно да доведе до рязко увеличаване не само на разходите по операцията, но и на бойните загуби на Русия. А да се измъкнем от Кюрдистан без накърнена репутация практически е невъзможно - - пример за това е същото изтегляне на САЩ от Сирия. Тъй че е напълно възможно сегашният успех на Владимир Путин с времето да се окаже само привиден. Но решението вече е взето и Кремъл няма да може да го промени, дори при желание да го направи.
 

/БТА/