Путин заговори за ядрено оръжие, а Западът трябва да внимава

Последователни поколения са изпитали какво е да усетиш как сянката на ядреното унищожение надвисва над ежедневния им живот, от кубинската криза през 1962 г. до противопоставянето на ракети в Европа през 80-те години. Страхът се очертава да надвисне над главата и на новото поколение.

"Ще бъда честен – нервен съм", казва Павел Подвиг, един от водещите световни експерти по руските ядрени сили, след като Владимир Путин обяви "специален режим на бойно дежурство на силите за възпиране".

Това е първият път, когато подобно нареждане е отправено от края на Студената война, а вероятно и по-дълго, според Подвиг, анализатор, базиран в Женева, където ръководи изследователски проект за руските ядрени сили. "Нещата не са рационални в Кремъл напоследък и това не е добър знак", на мнение е той.

Сред наблюдателите на Русия и експертите по ядрени оръжия няма спор, че склонността на Путин да размаха руския арсенал отразява слабостта и несигурността. И това не е добра черта за лидер на ядрена суперсила.

Икономиката на страната се свива и е по-малка в доларово изражение от тази на Южна Корея. Тя зависи от капризите на пазара на петрол и газ. Режимът на Путин все повече разчита на репресии, а въоръжените му сили се оказват далеч от непобедими в Украйна. Арсеналът от 6000 бойни глави на Русия е единственото нещо, което я прави суперсила.

Ядрената сигнализация на Путин има за цел да възпре САЩ и техните съюзници от по-нататъшна намеса в Украйна и икономически мерки, които той може да види като екзистенциална заплаха. Но ескалацията може да вземе и собствена инерция и тъй като границите са толкова малки – лидерите имат само няколко минути, за да вземат решения, ако смятат, че техните страни са атакувани – САЩ и техните съюзници ще трябва да стъпват изключително внимателно в техния отговор.

Не е ясно какви ще бъдат практическите последици от изявлението на Путин. Това може да означава, че бомби са заредени на бомбардировачи, междуконтинентални балистични ракети на мобилни пускови установки са разпръснати или повече ядрени подводници са изведени в морето. Или може да е по-скоро административен процес.

"Доколкото разбирам начина, по който работи системата, в мирно време тя не може физически да предаде заповед за изстрелване, сякаш веригите са били "изключени", казва Подвиг. Заповедта на Путин може да включва "свързване на проводниците, така че заповедта за изстрелване да може да бъде извършена, ако бъде издадена".

Предизвикателството за съюзниците от НАТО сега е да запазят подкрепата, от която Украйна се нуждае за оцеляването си, като същевременно дадат яснота на Путин, че има изход от кризата, вместо да се изкачва по стълбата на ескалация до точката, в която поема собствена логика.

Заплахата от зона, забранена за полети над части от Украйна, предполага, че НАТО е готов да сваля руски самолети и би представлявала драматична ескалация, докато намеците за смяна на режима в Москва вероятно ще задълбочат параноята на Путин.

Лора Кенеди, експерт по разоръжаване и бивш заместник-помощник-държавен секретар на САЩ, казва, че "няма нужда или смисъл да се отразяват безразсъдните ядрени заплахи на Путин, които трябва да бъдат всеобщо осъдени".

"Мисля, че в интерес на всички е Западът да посочи, че най-наказателните санкции ще бъдат отменени, когато се възстанови статуквото", казва Джеймс Актън, съдиректор на програмата за ядрена политика в Фондацията на Карнеги за международен мир, пред The Guardian.

Но той добави, че предложенията на Запада работят само ако Путин ги вижда и иска да ги вземе. И това е под въпрос, ако руският лидер е видял подчинението на Украйна като съществено значение за неговото политическо оцеляване у дома.

"За Запада е трудно да създаде път за деескалация", казва Актън. "Предполага се, че много зависи от това как Путин гледа на вътрешните последици от отстъпването си – нещо, над което Западът няма контрол."