Меркел защити решението си от 2008 г. да не допусне Украйна в НАТО

Бившият германски канцлер Ангела Меркел защити решението си от 2008 г. да блокира незабавното присъединяване на Украйна към НАТО, отхвърляйки критиките на президента Володимир Зеленски и в момент, в който руската инвазия помрачава 16-годишното ѝ наследство.

В късното си обръщение Зеленски определи като "грешна преценка" воденото от Франция и Германия решение на срещата на върха на НАТО в Букурещ да не приеме страната му в Алианса въпреки настояването на САЩ.

"Приканвам г-жа Меркел и г-н Саркози да посетят Буча и да видят до какво е довела политиката на отстъпки пред Русия за 14 години", каза той, визирайки предполагаемите зверства срещу украинското цивилно население от страна на руските войски, които световните сили определиха като "военни престъпления".

Украинският президент също така обвини европейските лидери, че с тогавашната си позиция са стремели да успокоят Русия.

Но Меркел в кратко изявление, разпространено от нейната говорителка, заяви, че "поддържа решенията си във връзка със срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ".

"С оглед на жестокостите, разкрити в Буча и на други места в Украйна, всички усилия на правителството и на международната общност да застанат на страната на Украйна и да сложат край на руското варварство и войната срещу Украйна имат пълната подкрепа на бившия канцлер", добави още говорителката, цитирана от БГНЕС.

През 2008 г. Германия сметна, че е твърде рано Украйна да се присъедини към НАТО, тъй като установи, че към онзи момент не са изпълнени политическите условия.

Меркел, която се оттегли от политиката в края на миналата година след четири последователни мандата на власт, някога беше приветствана като лидер на свободния свят. Но войната на руския президент Владимир Путин в Украйна разкри недостатъци в нейното наследство, а критиците твърдят, че тя е оставила Германия и Европа уязвими с политиката си на отдръпване спрямо лидера на Кремъл.

Особено внимание се обръща на зависимостта на Германия от руската енергия, която съставляваше 36% от вноса на газ през 2014 г., но към момента на нахлуването на 24 февруари е нараснала до 55%.

Зависимостта от руската енергия накара Берлин да заяви, че не е в състояние да последва призива на САЩ и други съюзници да наложат пълно енергийно ембарго на Москва.