Руското посолство у нас публикува своя разказ за случващото се в Украйна

Руското посолство у нас публикува на своята "Фейсбук" страница разказ за украинските военни престъпления в Донбас. В него Максим Фомин разказва за събития преди нахлуването на Русия в Украйна и за малтретирането на руските граждани в Украйна.

От руското посолство са отбелязали в публикацията си Столичния общински съвет, вероятно заради решението от 7 април да именува две емблематични места в София - "Героите на Украйна" и Борис Немцов (руски опозиционер, убит в центъра на Москва).

Ето и целия пост:

"Предлагаме на вашето внимание разказа на военнослужещия Максим Фомин за издевателствата, извършвани срещу рускоезичното население на Донбас и реакция на местното население във връзка с началото на специалната военна операция на Въоръжените Сили на Русия в Украйна:

„Когато войната започна, за мен беше ясно, че трябва да отида да воювам. Още през 2005 година, аз много добре запомних това, казах, че ако Украйна продължава по такъв начин по-нататък, тук ще вее руското знаме, в моята родна Макеевка.

В Украйна на руснаците им забраняваха да бъдат руснаци. Ако някой каже «на вас пък ви разрешаваха да говорите руски език по улиците», това е пълен абсурд, когато на хората в семейния кръг или в обикновения живот им забраняваха да говорят руски. Тоест, Украйна искаше да подкопае самоидентификация на руснаците, да се забрани 9-ти май, георгиевските лентички, [да наложат] насилствената „украинизацията“ по училищата, [да използват] русофобските слогани.

Ако някой човек поддържаше Русия или застъпваше проруска позиция – може би той и не искаше да живее в Русия и на него му беше добре в Украйна – но ако той е предприемач, то това беше повод да се отнеме бизнеса му, например.

Недалеч от Новоазовск един човек беше пребит, защото той сложи малко руско знаме на колата си. Той отиде в магазина, а него го причакваха бойците на батальона „Днепър“. Те обкръжиха колата му, дочакаха той да излезе и просто го пребиха.

Най-ужасният пример е, разбира се, Новосветловка в Луганската област, служих там през 2014-та година. Там в мазето на клуба изтезаваха хора, и всичко това е заснето на камера. И хора от изцяло разрушеното село – там се водеха тежки боеве – излизаха от мазетата, плачеха, прегръщаха ни. И всичко това беше като че ли от киното за Великата Отечествена война, те ни прегръщаха ни и казваха: „Благодарим. Това, което се случваше тук, е истински ужас!“. Един дядо – опитвали се да изнасилят неговата 12-годишна внучка – той изстрелял от пушка, скочил в колата и двамата успели да напуснат града – по това време фронтовата линия още се движеше.

Разбира се, тук в Донбас, всички се зарадваха на възможността да защитят своите градове, да отхвърлят противника от горките градове и села. Ще кажа така: повечето вече не са вярвали, че нещо ще се промени.

Сега настроението на опълчението е много добро, защото ние вървим напред. Ние довършваме противника в Мариупол – опълчението очакваше този момент в продължение на осем години. Представете си: осем години, добре – седем години – ние бяхме принудени да изпълняваме Минските споразумения, когато снаряди просто падат върху главата, и ти не можеше да отговориш.

Ние трябва да довършим врага по такъв начин, за да не остане у него каквото и да било желание да воюва, за да няма той повече желание да обича Шухевич и Бандера. Дано той когато види думата „Шухевич“ да почне да повръща. Нека те ако си спомнят за Донбас да започнат да се повръщат и да треперят. Трябва да постигнем ето такъв резултат. Тоест не само военна победа, а военно-психологическа победа“."