Донбас - промишленият район на Украйна, който Русия иска да "освободи"

Донбас - промишлен район в Източна Украйна, който Москва твърди, че иска да "освободи" - беше в центъра на кървавия конфликт от 2014 г. между Киев и проруските сепаратисти.

С подкрепата на Москва отцепниците поеха контрол над част от миньорския район с преобладаващо рускоезично население и провъзгласиха там две сепаратистки "народни републики" - Донецка и Луганска.

Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари - три дни преди да започне инвазията в Украйна, в името между другото на "защитата" на рускоезичните жители, които според него са дискриминирани от Киев.

След много обрати руската армия обяви в края на март, че променя плановете си, за да се концентрира върху "освобождаването на Донбас". Оттогава Украйна се готви за мащабна офанзива в тази част от района, която контролира, а от понеделник бомбардировките там се засилиха.

Миньорски и металургичен район

Донбас, чието наименование е съкращение от "Донецки басейн", е територия с площ близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е самостоятелна административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.

През вековете това е гъстонаселена територия, разделена между кримските татари и украинските казаци. Икономическото развитие на Донбас датира от 19-и век, когато районът се намира в границите на Руската империя, а там са открити първите залежи на въглища.

Този граничен район на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие огромни запаси от каменни въглища и железни руди, които го превърнаха в индустриален център на Съветския съюз.

Именно в този район през 30-те години на миналия век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си "стахановското движение"), превърнат в пример за подражание от съветските власти.

Силна идентичност

До войната от 2014 г. най-големият град в Донбас - Донецк - и околностите му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният район все още е осеян със заводи и мини с много тежки условия на труд.

Наличието на много рускоезични жители там се дължи най-вече на изпращането на руски работници в района след Втората световна война.

Това промишлено и езиково наследство предопределя идентичността на Донбас, който запази здрави икономически и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.

Москва оправдава подкрепата си за сепаратистите с факта, че тази рускоезична общност е обект на дискриминация, главно след проевропейското движение, родено от събитията на Майдана в Киев, които предизвикаха падането от власт на проруския украински президент Виктор Янукович през пролетта на 2014 г.

Конфликтът от 2014 г. досега

Конфликтът между украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна през пролетта на 2014 г. вследствие на падането на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.

Минските споразумения, подписани през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възстановяването на мира в района. Киев и сепаратистите обаче се обвиняваха взаимно в нарушаване на примирието през осемте години на война.

Украйна и западните й съюзници освен това обвиняваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите с цел да разпалва конфликта, при който бяха убити повече от 14 000 души.

Независимостта на Донецката и Луганската "народни републики", провъзгласена през 2014 г. след референдуми, не е призната от международната общност.

След преминаването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна атака, взела 57 жертви, стана главен град на района от Донбас под украински контрол и сега е основна мишена на руската инвазия.
(БТА)