Какво аварията в "Чернобил" може да ни научи за инвазията в Украйна?

Афишите бяха оптимистични. И все пак това беше Съветският съюз, където плакатите винаги бяха оптимистични. Те хвалят спазени квоти на промишлеността и реколтата, с предсрочно произведени трактори и танкове, със слава на комунизма и на Владимир Ленин, основателят на Съветска Русия.

Бях на 6 години и с родителите си гледах плакатите и знамена в Харков, вторият по големина град в Украйна. Почти се бяхме върнали у дома, когато чух баба ми да вика от балкона, нареждайки на майка ми да ме прибере вътре. Тя беше чула слух, че е имало авария в атомната централа в "Чернобил", на малко по-малко от 300 мили от Харков.

Беше 1 май 1986 г. - един от най-големите празници в съветската година, празник на работниците и селяните. И Кремъл никога не пропускаше възможността да проведе парад, дори в разгара на най-тежката ядрена катастрофа в историята.

Чернобилската експлозия се случи на 26 април 1986 г. - пет дни преди първомайския парад. Но Москва запази мълчание, отказвайки да признае, че нещо се е случило, докато радиоактивният облак от Чернобил не беше открит в Скандинавия на 28 април, което направи невъзможно катастрофата да остане скрита. Дори след като Кремъл беше принуден да признае инцидент в атомната си централа, той грубо омаловажи въпроса.

Сега, 36 години по-късно, Русия все още държи гражданите си в неведение - този път за истинската картина на нейната война в Украйна.

На 29 април, три дни след катастрофата в Чернобил, Москва пусна кратко телевизионно съобщение, в което информира гражданите, че реакторът е повреден и се оказва помощ на онези, които се нуждаят от нея. Съобщението е  по-кратко от 20 секунди. Кремъл не отмени първомайските паради, проведени в безброй градове в региона. И така излязохме с плакати, червени знамена, оптимизъм - и радиация.

Следващите дни и седмици бяха изпълнени с порой от слухове и намеци, които се въртяха из разговорите в целия СССР, докато Москва продължаваше да закрива експлозията със секретност. Политбюро започна да разхлабва ограниченията върху свободата на словото, но объркването остана. Никой не знаеше истината, но всички знаеха, че Кремъл лъже - и това беше единствената сигурност наоколо.

Хората могат да оправдаят почти всичко, особено когато живеят под диктатура. Бихте могли да обвинявате лошите зими за глада, войните - за външна агресия, икономическите трудности - за саботаж от капиталисти, дори старите съветски чистки върху параноичната лудост на Йосиф Сталин.

Но нямаше рационализиране на радиацията. Отказът на Москва да отмени първомайските празненства разкри кухия ужас на Съветския съюз - дори и най-верните поддръжници на комунизма осъзнаха, че живеят в страна, която хвърли милиони хора в опасност, само за да може да проведе парад.

Самият съветски премиер Михаил Горбачов призна, че Чернобил – който ерозира вярата в съветската система, отрови огромни земя и струва милиарди за почистване – допринесе за разпадането на СССР повече от всеки друг фактор. Десетилетията секретност на Москва около бедствието направиха невъзможно да се стигне до точна оценка на жертвите и до ден днешен експертите продължават да гадаят и преоценяват истинското въздействие на Чернобил.

Решението на Политбюро да продължи парада се вписва здраво в историята на диктатура, основана на лъжи. Ленин се издигна на власт, като обеща на хората "мир, земя и хляб" и вместо това въведе тоталитарен режим, който уби милиони, често от глад.

След това дойде Сталин, който прочуто накара враговете си да изчертават от снимките (други комунистически режими направиха същото). През 1932 и 1933 г., когато Сталин умъртви от глад 3,9 милиона украинци, той организира внимателна измама на Запада, като скри истинската статистика за смъртните случаи и забрани повечето чуждестранни журналисти.

В продължение на близо 70 години Съветите в Кремъл накараха поколения граждани да толерират кръвопролития, прикрити от измама и пропаганда. Същото се случва и днес, по време на жестоката война на Москва срещу Украйна. Медийните формати може да са малко по-различни, но лъжите продължават.

Политбюро не отмени първомайския парад през 1986 г. по най-простите причини - защото не можеше. Отмяната на парада би означавала да се признае, че в Съветският съюз е имало сериозна ядрена авария. Но разказът за Съветския съюз – земя, която боготвореше индустрията, прославяше ядрената енергия и ликуваше при вида на междуконтиненталните балистични ракети, гърмящи над Червения площад – не позволяваше ядрени аварии и затова парадът не можеше да бъде отменен.

Същото важи и за режима на руския президент Владимир Путин. Диктаторът в Кремъл основава управлението си до голяма степен на възстановяване на руския престиж, което е учтив начин да се каже възстановяване на Руската империя. Той се е поставил като защитник на митичния славянски свят, света на Руската православна църква. Светът, в който майка Русия защитава и подпомага Беларусия, руското име на Беларус - "Малка Русия", както Путин и други руски реваншисти наричат ​​Украйна, както и всички останали подчинени малки руси в Източна Европа.

Миналия месец CNN публикува зашеметяващ репортаж, описващ поведението на руски войници, които завзеха контрола над Чернобил, разпръснаха радиоактивен прах из района и безразсъдно принудиха персонала на електроцентралата да работи изтощителни 12-часови смени. Това беше удивително опасен ход, особено от войските, които Русия фалшиво представяше като "миротворци", които въвеждат ред в Украйна.

Путин, който твърди, че тази инвазия има за цел да "деназифицира" Украйна, е обстрелял множество еврейски обекти в Харков, включително синагогата на града и мемориала на Холокоста в Дробицки Яр, дере, където нацистите са избили най-малко 15 000 евреи.

Руските войски извършват това, което много международни хуманитарни организации наричат ​​"военни престъпления", убивайки същия източен украински рускоговорящ народ, който Путин настоява, че "спасява". Кремъл безразсъдно отписва неоспорими доклади за зверства като кланетата в Буча като "провокация" и — най-отвратителното от всичко — операции под фалшиво знаме, организирани от "кризисни участници". Всъщност Путин дори присъди почетно звание на бригадата, обвинена в извършването на кланетата в Буча, като я поздрави за "големият героизъм и смелост".

Моето семейство и аз избягахме от Съветския съюз през 1989 г. Гледането на ужасите в Украйна, които се разгръщат от Америка, е сюрреалистично, донякъде, защото изглежда, че десетилетията между падането на комунизма и днес са се изпарили.

Тържествата на 1 май в Русия тези дни може да не са в мащабите на съветското време - след разпадането на СССР Първи май губи митичния си статут на празник на пролетариата. Но скоро още един парад — честването на победата във Втората световна война на 9 май — ще премине през Москва.

Огромната жертва, необходима, за да се победи нацистка Германия, беше крайъгълен камък на съветската култура - тя е още по-важна за Русия на Путин, която се е вкопчила в паметта на Втората световна война като начин за обединяване на разнородно население без много по пътя на националната самоличност.

Не е трудно да се предвиди залпа от лъжи, полуистини и изкривявания относно руската инвазия в Украйна, които ще се вихрят във въздуха в този ден. Вероятно ще има пропагандни разкази за руски войници, приветствани от сълзливи тълпи от "спасени" рускоговорящи, зловещи разкази за чудовищата на бясните украинци, увещания към Путин да продължи да спасява руския свят.

Това е наративът, върху който се гради Русия на Путин. Той замества реалността, понасяйки въздействието на санкциите и телата на млади руски войници, изпратени у дома от Украйна. Това е лъжата, че никоя истина не може да бъде позволена да проникне. Това е причината, въпреки че инвазията е до голяма степен катастрофален провал, Москва няма да отмени войната.

Коментарът е на Лев Голинкин за CNN. Той за идентичността на бежанците и имигрантите, както и за Украйна, Русия и крайната десница. Автор е на мемоарите „Раница, мечка и осем каси водка“.