Финландия и Швеция в НАТО е по-тревожещо за Русия, отколкото е Украйна

Влизането на Финландия и Швеция в НАТО ще засили сериозно способностите на алианса и на практика е точно обратното на обявените от Путин цели за възпиране на организацията с нахлуването в Украйна. Заздравяването на северния фланг ще успокои допълнително Прибалтийските държави, които са под постоянна заплаха от Москва, а САЩ вероятно ще засилят натиска за по-ясна позиция на България в конфликта, която се явява "мекото звено" в източното крило на НАТО. Това коментира Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Присъединяването на Финландия и Швеция е "доста по-тревожещо за Русия, отколкото е Украйна. Финландия има една от най-големите граници с Руската федерация; като численост, въоръжение и подготовка финландската армия е на едно от най-високите боеспособни нива в Европа. От друга страна, Швеция е държавата с най-големи иновации и технологии в сферата на отбраната - те са едни от големите производители и износители на отбранителна продукция. Двете държави ще доведат до много по-сериозното заздравяване на възможностите за отбрана на НАТО. Предизвиквайки тези две държави да търсят подкрепа в алианса, Русия си направи доста мечешка услуга."

Разширяването ще затвори фронта на НАТО от север на юг и ще остави Сърбия като единственият "троянски кон на Русия" в Европа, добави Керемедчиев.

Затъването на Русия в украинския конфликт и загубата на големи количества техника и личен състав спомага обявеното желание на САЩ за значително съкращаване на боеспособните възможности на Москва. Ефектите на тази глобална стратегия за изтощаване на руската армия и икономика се наблюдава внимателно от Турция, която ще се стреми да изтъргува по възможно най-добър начин съгласието си за членството на Финландия и Швеция.

По думите му  Ердоган цели изваждане на дивиденти, както с мигрантската криза.

С действията си до момента в конфликта - затварянето на проливите към Черно море за руски кораби, доставките на бойни дронове за Украйна - Анкара връща възприятието за себе си като надежден натовски член, което пострада след закупуването на руските ракетни системи С-400 и последвалите санкции от САЩ. Сега Турция може да се опита да се върне в програмата за F-35, от която беше изхвърлена, както и да се опита да засили международната подкрепа за своите политики в Сирия и Нагорни Карабах, коментира Керемедчиев.

"Има заплаха за вето от Турция, а не реално такова", напомни той.

Швеция и Финландия може да заемат по-мека позиция по кюрдския въпрос (възражението на Турция е свързано с предполагаемо присъствие на членове на кюрдската ПКК там), както и да вдигнат някои икономически ограничения за внос на турски стоки, коментира Керемдчиев. От своя страна, Русия едва ли ще предприеме някакви сериозни действия извън икономически санкции - Москва спря подаването на ток към Финландия през уикенда. В по-широк план Кремъл ще засили усилията си за дестабилизация на Южна Осетия и Приднестровието, за да възпре процеса на присъединяване на Грузия и Молдова към ЕС.

В коментар за отношенията между България и САЩ на фона на конфликта Керемедчиев заяви, че Вашингтон е разтревожен от разнопосочните изказвания на правителството и президента Румен Радев, и на различните членове на коалицията, като ще се засили натискът България да заеме по-твърда позиция. Като противодействие на енергийната зависимост от Русия, основна цел на САЩ - освен увеличаване на количествата втечнен природен газ за Европа - е да се повиши капацитета на газовите хранилища в ЕС, включително в Чирен.

Какви са козовете на Русия в назряващата световна криза за храни може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria