Огромният залог в битката за Донбас, от нея зависи ходът на войната

Ден след ден Русия неумолимо нанася артилерийски и въздушни удари по украинския Донбас и бавно и методично настъпва в този регион, който е центърът на промишлеността на Украйна.

Сега, когато конфликтът навлезе в четвъртия си месец, кампанията в Донбас придобива много голям залог и може да се окаже решаваща за хода на цялата война, пише Асошиейтед прес.

Ако Русия надделее в битката за Донбас, за Украйна това ще означава загуба не само на още земи, но може би и на най-боеспособните ѝ сили, което проправя пътя на Москва за превземането още територии и ще ѝ позволи да диктува условията си на Киев.

И обратно, при руски провал може да се стигне до украинска контраофанзива - и евентуално до политически сътресения в Кремъл.

Русия изглежда си е извадила поуки от грешките си в началото на инвазията и в Донбас действа по-внимателно, разчитайки на тактика на отслабване на украинската отбрана чрез подлагането ѝ на обстрели с далекобойна артилерия.

Изглежда това работи: по-добре въоръжените руски войски напредват както в Донецка, така и в Луганска област и в момента контролират едната област на 95 процента, а другата на около половината.

Украйна губи по 100-200 войници на ден, призна пред Би Би Си украинският президентски съветник Михайло Подоляк и добави, че Русия "е хвърлила в боя целия си неядрен потенциал".

Украинският министър на отбраната Олексий Резников определи обстановката на бойното поле като "изключително тежка".

Докато войната се развиваше зле за Русия, мнозина смятаха, че президентът Владимир Путин може да обяви победа, след като постигне някакви минимални успехи в Донбас и после да се откаже от конфликта, който засегна в значителна степен икономиката и ресурсите на страната му. Но Кремъл даде ясно да се разбере, че очаква Украйна да признае всички завоевания на Москва - включително анексирането на Крим през 2014 г. - нещо, което Киев изключи като възможност.

Руските войски контролират цялото азовско крайбрежие, включително стратегическото пристанище Мариупол, цялата Херсонска област ,която е ключов подстъп към Крим, и голяма част от Запорожка област, което може да послужи като добра изходна точка за по-нататъшни операции още по-навътре в Украйна. Малцина очакват Путин да спре дотук.

В четвъртък той сравни войната в Украйна с войните от 18-и век с Швеция, водени Петър Велики "за възвръщането и консолидирането" на историческите земи на Русия, каза президентът. Москва отдавна гледа на Украйна като на част от сферата си на влияние.

За разлика от предишните си провали на бойното поле Русия изглежда е преминала към по-консервативна тактика. Мнозина очакваха тя да опита да обкръжи украинските войски чрез масирано настъпление, но вместо това тя предприе редица по-малки операции за принуждаване на силите на Киев да се изтеглят, без същевременно да обременява линиите си за снабдяване.

Киър Гилс, експерт по Русия от лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус", смята, че Москва "съсредоточава цялата си артилерия в един-единствен участък от фронта, за да си проправи път, изравнявайки със земята всичко по пътя си".

Западните официални представители все още хвалят украинските войски за способността им да бранят страната си и да оказват ожесточена съпротива, прибягвайки до тактика, съчетаваща използване на артилерия, отстъпление от някои участъци на фронта, когато това е нужно, и чести контраатаки.

"Украйна води политика на гъвкава отбрана, тоест бие се само там, където има смисъл, вместо да води битка за абсолютно всяка педя земя", каза Гилс.

Високопоставен западен представител, пожелал анонимност, каза, че руската кампания "продължава да изпитва сериозни проблеми на всички нива", и отбеляза, че на силите на Москва са нужни "седмици, за да постигнат дори и най-скромните си тактически цели като превземането на отделни села".

Миналата седмица руснаците загубиха цял батальон при неуспешен опит да преминат река Северски Донец и да създадат предмостие на другия бряг. Това стана с цената на стотици убити и десетки унищожени бронирани машини.

В битката за Донбас Русия има чувствително превъзходство в артилерията благодарение на по-големия брой тежки гаубици, ракетни установки и съответните количества боеприпаси за тях, с които разполага. Украинците се налага да бъдат икономични в използването на артилерията си, докато същевременно снабдяването им е подложено на постоянни руски нападения.

Украйна започна да получава повече тежко въоръжение от западните съюзници, които предоставиха десетки гаубици, а сега възнамеряват да започнат да ѝ доставят и реактивни системи за залпов огън.

Украински официални представители и западни анализатори изразиха опасения, че Москва може да предприеме офанзива към гъстонаселената и индустриализирана Днепропетровска област, защото това може да разцепи Украйна на две и отново да изправи столицата Киев пред заплаха.

"Руските цели в тази война се менят съобразно обстановката на бойното поле", каза Елеонора Тафуро Амброзети, анализатор в Международния институт по политология в италианския град Милано. Тя отбеляза, че Русия може да опита да нанесе икономически щети на Украйна, като превземе цялото ѝ крайбрежие и по този начин я лиши от излаз на море.

Висш руски генерал вече заговори за намерения за отрязване на украинския достъп до Черно море чрез превземането на Одеска и Николаевска област чак до границата с Румъния, ход, който ще позволи на Москва да създаде коридор по суша към сепаратисткия регион на Молдова Приднестровието, където има разположена руска военна база.

Всякакви подобни стремежи ще зависят от успеха на изток. Поражение в Донбас ще постави Киев в много тежко положение, тъй като новите попълнения в армията вече няма да притежават уменията на калените в битка войници, които в момента се бият на изток, а доставките на западно оръжие няма да са достатъчни за спиране на възможно руско настъпление още по-навътре в Украйна.

Украинските власти не  са съгласни с тези опасения и изразяват увереност, че армията им ще успее да спре руското напредване и дори да мине в контраатака.

"Планът на Украйна е ясен: Киев изтощава руската армия, за да печели време, докато пристигне още западно оръжие, включително системи за противовъздушна отбрана, с надеждата за успешна контраофанзива след това", каза анализаторът Микола Сунхуровски от киевския мозъчен тръст Център "Разумков".

Филип Брийдлав, пенсиониран генерал от военновъздушните сили на САЩ и бивш главнокомандващ силите на НАТО от 2013 до 2016 г., предупреди да не се сключва примирие сега, защото това според него ще насърчи още повече Русия.

Когато през 2008 г. Русия нахлу в Грузия, отговорът на Вашингтон е бил неадекватен, същото се отнася и за този при анексирането на Крим през 2014 г., смята Брийдлав.

Сега Москва повтаря действията си, а Западът получава нова възможност да отговори.

"Според мен от изхода на тази война зависи дали и занапред ще бъдем свидетели на още подобни действия от страна на Русия", добави той.
(БТА)

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.